— За съжаление ще се наложи да продължим нагоре пеша. Ще се движим бавно.
— Но все пак по-бързо от Абу ал Мот. Тъй като явно не е изостанал от нас, той трябва да е вървял през цялата изминала нощ, което несъмнено е било страшно трудно и изморително. Едва ли ще се опита да повтори същото и втора нощ, защото сигурно е много изтощен. А ние сме бодри и със свежи сили, тъй че можем да правим бързи преходи. Мнозина от нас ще имат възможност да се сдобият и с ездитни животни, които ще намерим при фелдфебела.
— Кога ще го нападнем?
— Не и преди да се е стъмнило. Естествено не бива да забележи приближаването ни.
— Пеша ли ще вървим?
— Само половината от пътя. С лодките ще прекосим езерото и ще стигнем до «входа» на блатото, който ще ни покаже Синът на тайната. После ще слезем на сушата и онбашията ще ни поведе по брега му към лагера на фелдфебела. Я го погледни този негър от племето абака!
Когато Сивия хвърли един поглед в ъгъла, видя там да лежи проснат на земята чернокожият със затворени очи и блажен израз на лицето. Той беше пресушил чашата с раки на един дъх и така се беше напил много по-бързо, отколкото предполагаше Шварц.
— Тоя ще спи здравата до сутринта — засмя се Сивия. — Сигурно няма с нищо да ни напакости.
Докато гонеха негъра, за да го заловят, и се приготвяха за път, денят свърши и над могъщата река се спусна вечерта. Лодките, както и избраните за нападението мъже, бяха готови за тръгване.
Малко след смрачаване звездите не блестят все още така силно, както по-късно, и хората, намиращи се в някоя дива местност, очакват евентуално нападение обикновено едва след полунощ. Ето защо Шварц избра този ранен час. Екипажите се качиха в лодките и ги отблъснаха от корабите.
Синът на тайната, който бе добре запознат с езерото, седеше на кормилото на първия плавателен съд. Останалите лодки го следваха толкова близо една подир друга, че да не могат да се изгубят из очи. След като прекосиха обширната водна площ, пред мъжете изплуваха очертанията на брега, обгърнат в зловещия мрак.
Слизането им на сушата не се оказа лесна работа. Там растеше колкото искаш гъста тръстика, през която лодките с мъка трябваше да си проправят път и то без да вдигат голям шум. Това им отне извънредно много време, но най-сетне успяха да се справят.
Щом стъпиха на брега, Шварц и Пфотенхауер застанаха начело, а онбашията между тях двамата. Беше близко до ума да се предположи, че той няма да иска да се мярка пред очите на фелдфебела. Но не беше изключено да таи намерението да избяга и да отиде в Омбула при Абу ал Мот. Ето защо двамата не само внимателно го наблюдаваха, но и се стремяха да бъдат толкова близо до него, че навреме да забележат всеки опит да офейка и с бързата си намеса да му попречат. Но за щастие тези подозрения се оказаха излишни. И в този случай, а и по-късно той се прояви като напълно благонадежден човек.
И тъй, езерото бе вече зад гърба на хората и те се намираха на десния бряг на блатото. То беше заобиколено от не особено широк пояс от дървета, покрай които откъм водата растяха отделни храсти. Колкото бе възможно по-безшумно онбашията преведе отряда между дърветата до храстите, където с откритото небе над главите им беше по-лесно да се придвижват напред, отколкото под короните на дърветата.
Вървейки съвсем близо един подир друг, те продължиха към дълбоко врязващия се в сушата край на блатото. Там се виждаше силно осветено място, където горяха два големи огъня. А малко по-навътре, в потъналата в непрогледна тъмнина, равнина, Шварц преброи десет по-малки, разположени в полукръг огъня, които обграждаха известна площ от открития бряг на блатото.
— Там при онези огньове ли се е разположил фелдфебелът? — попита Шварц онбашията.
— Да, господарю — отвърна му той. — Приближим ли се още, ще можеш да го видиш заедно с хората му.
— Засега няма да се приближаваме толкова. Какви са онези малки огньове, дето са по-навътре на сушата?
— Това са огньовете на пазачите, които ще бдят някои от животните да не избягат през нощта.
— Значи има десет поста?
— Да.
— Знаеш ли как се сменят?
— Само веднъж точно в полунощ.
— Не са ги разпределили особено практично, но това ще облекчи изпълнението на плана ни, защото смяната на пазачите няма да ни попречи.
— На какво няма да ни попречи, ефенди?
— На пленяването на постовете, които естествено ще трябва да обезвредим преди да се насочим към самия бивак.
— Няма ли да е по-добре, ако първо пленим фелдфебела и хората му?
— Не е особено разумно, защото едва ли ще се размине без шум. Това ще привлече вниманието на пазачите и те ще ни избягат.