Асакерите се настаниха около пленниците. Неколцина от тях огледаха наличните провизии и донесоха някои неща, които им бяха харесали, но преди всичко тютюн и големи стомни, пълни с мерисах. Робините имаха много работа — от намереното брашно трябваше да изпекат питки.
Междувременно Шварц и Пфотенхауер накараха Бабар да им разкаже всичко, случило се по време на похода към Омбула. Той често се беше навъртал покрай Абд ал Мот и двамата пленници и затова можеше да ги осведоми какви разговори бяха водили тримата. Описа им много точно целия лагер и разположението му, каза им в коя част се намират пленените мъже и освен това трябваше да отговори още на куп други въпроси на Шварц, чиято цел той тъй и не разбра. Дори от време на време и Сивият поглеждаше твърде учудено, когато колегата му зададеше някой такъв въпрос, който му се струваше напълно излишен или пък даже смешен.
Бабар им каза още, че на по-следващия ден Абд ал Мот щял да се завърне от втория си грабителски поход и предварително бил издал строга заповед, в случай че бивакът им бъде нападнат, незабавно да убият двамата бели пленници. Веднага щом Шварц чу тези думи, той се обърна към асакерите, които седяха най-близо до него:
— Кой от вас ще се реши сега през нощта да се върне на дахабийето с малката лодка?
— Аз — бързо отговори Бащата на единайсетте косъма. — Аз могат с радост пътувал към дахабийе нашето!
— Но това е опасно!
— Вий не сте ли мен опознавали кат’ маджарин най-обезстрашения?
— Да, знам, че не си страхлив. Но да преплаваш сам езерото? Ще ти дам двама асакери да те придружават.
— Аз могъл отидат сам. Аз нямат нужда от придружаване, асакерското!
— Човек не бива прекомерно да рискува! Даже и самото отиване до лодките е опасно. Наоколо се навъртат диви животни.
— Аз нивга не боят се от добитък нецивилизования! — презрително каза дребосъкът. — Аз сме бил дори победител над два лъва, оженените.
— Нали бях свидетел. Но тук се намират и други животни, преди всичко имам предвид хипопотамите, които вечерно време излизат на сушата, а призори отново се връщат във водата. Ами ако те срещне някой такъв звяр!
— Туй ще ми е бил безразлично съвсем многото. Аз никогаш не бил страхуват кон сухоземния, тъй че не ще се страхувал и от кон речния. Нали аз вземал с мен моя пушка слоноубийствената!
— Която при всеки изстрел ти удря такъв шамар ли? Не, сам няма да те пусна да тръгнеш. Избери си двама придружители!
— Щом вий заповядвали, трябва аз подчинил се. Но к’во щял прави аз на дахабийе?
— Ще занесеш на Хасаб Мурат нареждането да каже на всички капитани, утре още в ранни зори, значи щом започне да се развиделява, с петте кораба да напуснат реката, да навлязат в езерото и да хвърлят котва там, където спряхме лодките, за да слезем на брега. Можеш да успокоиш хората от дахабийето, че тук всичко е наред, а на моя слуга му кажи да запали смолисти дърва с мазнина и да ми приготви една шепа сажди.
— Хубаво! Аз съм щял изпълнят заповед с грижовност обичайната и също дал слуга поръчка споменатата и саждената. Но кога трябва върнат пак в лагер тукашен?
— Щом утре рано сутринта корабите потеглят, ти можеш да тръгнеш с лодката пред тях, за да ми известиш пристигането им.
— Ще съм го съобщил с удоволствие най-коленопреклонното!
Той отдаде чест като истински войник, избра двама асакери да го придружават и се отдалечи с тях.
— Сажди ли? — попита Сивия. — Че за какво ли са ви?
— За да се превърна в негър.
— Да не сте нещо мръднал?
— Сериозно говоря.
— Нима и тук по горното течение на Нил има маскаради и палячовци?
— Както изглежда има! Може би ще се наложи да помоля дори и вас да играете ролята на такъв палячо.
— Я не ми излизайте с таквиз номера! Моят нос хич не става за подобни щуротии. Нивга не съм могъл да участвам в маскаради. И знайте ли защо?
— Е?
— Щом понечех да си сложа някаква маска, носът ми се оказваше твърде голям и заради него тя винаги падаше. А пък ако речех да отида без маска, всички начаса ме разпознаваха пак заради този нос.
— Неприятно. Наистина и аз разбирам, че с такъв нос от вас ще излезе някой съвсем невероятен негър. За съжаление ще трябва да се откажа от помощта ви, но не познавам друг човек, на когото мога да поверя тази роля.