— Аллах акбар! Толкова много кораби! — смаяно възкликна човекът. — Какви са тези многолюдни екипажи и какво мислят да правят тук?
— Ще унищожат воините ти веднага щом се появят. А сега си направи сметка кой ще отиде в ада, ние или вие.
— Та това е истинска флотилия и цяла армия от войници!
— Ела да отидем малко по-нататък! Ще ти покажа и други хора.
Той го улови за ръката и го задърпа към бивака. Когато прекосиха храсталаците, излизайки на открито, човекът забеляза неочаквано големия брой на присъстващите и извика:
— Та тук наистина се събира цяла армия! Господарю, да не си решил да завладееш Судан?
— Не, искам само да накажа Абу ал Мот.
— Абу ал Мот? — побърза да попита непознатият. — Нямаш ли и друга цел?
— Не.
— Няма ли да нападнеш селата на негрите бонго?
— Не. Искам само да обезвредя Абу ал Мот. След това веднага се оттегляме.
— Ще ми се закълнеш ли?
— Да.
— В твоите прадеди и в твоята брада?
— С удоволствие и то веднага.
— Тогава нека Аллах те благослови и след време ти отреди най-мекото и удобно място на седмото от своите небеса! Ако ръцете ми не бяха вързани, щях да те прегърна и да те помоля да ме смяташ за свой приятел и съюзник.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно сериозно, господарю. Серибите са истински пъклени места за клетите жители на тази страна, а Абу ал Мот е най-големият сатана в човешки образ! Никой досега не е имал силата или смелостта да се опълчи срещу него, така че той е оковал във вериги цялата страна. Взема всичко каквото си пожелае сърцето му. Всеки трябва да му се подчинява, а който откаже, е загубен, защото или ще бъде убит или отвлечен в робство. Сега обаче, когато е дошъл един такъв емир с толкова голяма сила, непременно ще изчезне всякакъв страх и аз ти предлагам моите услуги и воини, за да се бием заедно срещу Абу ал Мот.
Той говореше с въодушевление, а лявата половина на лицето му сияеше от радост. Това не беше преструвка, не беше добре изиграна роля и все пак Шварц отговори следното:
— Значи ти не си приятелски настроен към Абу ал Мот, така ли?
— О, не, мразя го!
— Но въпреки това идваш да търгуваш с неговия фелдфебел.
— Да търгувам ли? — изсмя се зловещо човекът. — Да, канех се да търгувам, но не тъй, както си мислеше фелдфебелът. Не съм донесъл нищо за размяна. Исках да нападна тези кучета и да ги избия. Ето защо се разгневих, когато чух, че заедно с имуществото си те са ти паднали вече в ръцете. Но сега можеш да задържиш всичко. Отстъпвам ти го от сърце. Само ми кажи къде се намира Абу ал Мот. Положението му хич не е тъй добро както преди, защото фелдфебелът му е изменил. Единствено това ми придаде куража да превърна обещаната сделка във враждебно нападение.
— Как ти е името?
— Абу ад Дабух [227], понеже обикновено се бия само с боздуган и досега никой не ме е побеждавал с това оръжие.
— А колко души си повел?
— Двеста.
— Нима са ти нужни толкова много, за да нападнеш петдесетина ловци на роби?
— Само за нападението не, господарю, защото не сме страхливци. Но за отвеждането на животните са необходими много хора, а всичко трябва да стане възможно по-бързо и всяка следа да бъде незабавно заличена, тъй като Абу ал Мот не бива да разбере какво се е случило тук, край блатото. Фелдфебелът, хората му и всичко друго трябва да изчезне безследно, а за да свършим тази работа четиристотин ръце съвсем не са твърде много. Ще ми се довериш ли? Кажи ми какво си решил!
Шварц развърза въжетата му и отговори:
— Връщам ти свободата. Разбера ли, че всичко е така, както ми каза, ще станеш мой съюзник и ще бъдеш до мен, когато победеният Абу ал Мот лежи в прахта пред краката ми.
— Господарю, казах ти истината. Позволи ми да доведа моите придружители, за да може един от тях да препусне обратно и да извести на воините ми какви промени са настъпили!
— Има време. Говориш за препускане. Хората ти коне ли яздят?
— Не коне, а камили. Доведох също и товарни камили, предназначени да носят плячката, която мислехме да заграбим тук.
— Ще получите част от нея. Радвам се, че имаш толкова много камили, защото те ще ни помогнат да ускорим нашия поход.
— Накъде ще се отправите?
— Към Омбула в земите на беландите. Абд ал Мот е отишъл там, разрушил е селото, избил е ненужните му хора, а по-яките е отвлякъл в робство.
Бащата на боздугана остана няколко мига като окаменял. После буквално изкрещя: