— А теб дано те обеси на единайсетте косъма на мустаците ти и то точно над онзи комин на ада, от който…
Той не можа да продължи, защото при споменаването на единайсетте косъма словакът изпадна в такава ярост, че повече не бе в състояние да се владее.
— Uskut, dschidd ed dija w’esch schu’ub — мълчи, о, дядо на селата и народите! — процеди през зъби той. — Незабавно ще се запознаеш още по-добре и с мен, и с моите мустаци!
Още докато изричаше тази заплаха, той се нахвърли върху хаджията, да го сграбчи за гърлото. По време на разгорещения словесен двубой двамата бяха променили първоначалните си места. Дребосъкът беше пристъпил напред, а Бащата на смеха бе отстъпил, тъй че в момента стоеше с гръб до самата вода. Той се опита да се изплъзне от нападението и направи скок назад, ала изгуби почва под краката.
— Ja mussabi, rah nirrak — о, нещастие, ще се удавим! — изкрещя арабинът и изчезна във водата, която точно на това място беше доста дълбока.
Той бе съвсем прав, когато се изрази в множествено число, защото приятелят му се озова в същата опасност. Дребосъкът така се беше засилил, че след като другият бързо отстъпи, не успя да се задържи на брега и също падна в блатото. Високо над двамата се вдигнаха водни пръски.
Войниците извикаха от уплаха, сякаш самите те се бяха озовали във водата. В случая те се страхуваха не толкова, че двамата могат да се удавят, колкото от опасността, заплашваща ги от страна на крокодилите, от които блатото гъмжеше. Хората, живеещи по бреговете на Нил, са обикновено сръчни плувци, войниците също бяха такива. Водата сама по себе си не представлява за тях опасност, но трябва много да се пазят от обитаващите я чудовища.
Ето защо в първия момент асакерите не обърнаха внимание на мястото, където изчезнаха двамата приятели, а огледаха цялата видима водна повърхност, за да се уверят дали нейде не се мярка крокодил. И наистина, малко по-надолу, на един малък пясъчен нанос лежаха няколко от тези животни, които надигнаха глави. Крясъците на войниците толкова ги смутиха, че те не се спуснаха във водата. Често се случва такова влечуго да се изплаши от гласовете на много хора дори и когато е гладно.
В този момент дребосъкът изплува на повърхността. Той се чувстваше добре във водата. Първо се заоглежда страхливо за крокодили, а после взе да търси Бащата на смеха. След като не го видя, изплашено извика:
— Ма hai hu. Wain fl jah — няма го тук. Къде ли е?
— Ba’d taht el moi — още е под водата — отговориха му.
— О, Аллах, тогава ще му се свърши въздухът и сигурно ще се удави най-мизерно.
Свадата бе веднага забравена и той се гмурна да търси приятеля си. Само след няколко мига на повърхността се появи Бащата на смеха и извика:
— Къде е Бащата на единайсетте косъма? Не го виждам!
— Пак плува нейде под вода, за да те търси — гласеше отговорът.
— Какъв добряк, какъв приятел, какъв великолепен човек! Заради мен ще си навлече смъртта. Трябва да го последвам!
Той отново се гмурна, а в следващия миг изплува словакът. След като и този път не видя другия, той изкрещя:
— Мъртъв е! Никой човек не може да издържи толкова дълго под водата. Удавил се е, но аз трябва да спася поне трупа му!
— Чакай! — казаха му. — Той току-що се показа и пак се спусна към дъното да те търси.
— Какъв храбрец, колко мил и прекрасен човек! Но не бива да му позволя да се бави толкова, иначе ще го докопат крокодилите.
И той отново изчезна. След малко на доста голямо разстояние една от друга се появиха две глави, от които се стичаше вода. Плюейки, те отърсиха коси и се огледаха. Единият съзря другия и зарадвано извика:
— Наистина ли си ти, приятелю на моята душа, утеха и мир за сърцето ми?
— Да, аз съм, о, наслада за моите очи. С какво блаженство те виждам спасен, о, светлина и топлина на моя живот!
— Тогава ще побързам да те прегърна, о, щастие на моето съществувание!
— И аз ще доплувам до сърцето ти, дарителю на най-блажената радост!
Силно ликувайки, двамата се втурнаха да плуват един срещу друг, за да се прегърнат във водата. После, хванати ръка за ръка, те се отправиха към брега. В мига, когато го достигнаха и излязоха от водата, един от войниците посочи към споменатия нанос и извика: