Така продължиха да вървят бавно и тихо по-малко от час. Тогава водачите им, които познаваха местността добре, спряха и шепнешком съобщиха нещо на краля. А той сподели с немците, че са стигнали съвсем близо до клисурата и ги попита дали трябва да се спуснат долу или не.
— Не, в никакъв случай — отговори Шварц.
— Защо?
— Защото не е разумно. Или враговете ни вече са долу, което едва ли може да се очаква, но пък тогава бихме попаднали право в ръцете им или те ще дойдат по-късно, а в такъв случай спокойно можем да изчакаме настъпването на деня. Заповядай да изгасят факлите! Ще насядаме или налягаме ей тук. Това е най-умното, което можем да направим.
Съветът му беше изпълнен. Многобройните пламъчета изчезнаха и никой случайно преминал наблизо човек не би могъл да предположи, че тук са се разположили на лагер стотици хора в очакване на съвсем скоро предстоящи бойни действия.
В онези географски райони както вечерният здрач, тъй и утринното развиделяване са съвсем краткотрайни. Долу откъм клисурата се разнесе силен крясък на птица и сякаш гласът й разбуди утрото — толкова внезапно тъмнината отстъпи на сивкавия сумрак, който все по-бързо просветляваше. Отначало се различаваха само стволовете на дърветата, после клоните им, а най-накрая отделните листа и цветове и най-тънките вейки. Там, където само допреди няколко минути цареше непрогледна тъмнина, настана светъл ведър ден и в утринната свежест на гората към онзи първи птичи глас се присъединиха хиляди други.
Шварц беше вече на крак и заедно с Пфотенхауер продължиха до самата клисура. Водачите им бяха проявили изключителна безпогрешност. Ако бяха вървели само още стотина метра по-нататък, пътниците можеха да паднат в клисурата от почти отвесните гранитни скали, каквито впрочем са и целите планини Гута.
Все още се намираха сред гората от арадебах, чиито корони образуваха над главите им такъв плътен покрив, че едва ли някъде можеше да се зърне късче небе. Но право пред двамата немци нямаше нито клони, нито шума, пред тях се простираше клисурата и нищо не пречеше на погледа да я обходи цялата.
Там, където започваше и свършваше, тя бе широка около осемдесет крачки, в средата ширината й достигаше може би стотина метра, а на дължина бе десетина пъти по-голяма. От двете й страни скалистите стени се издигаха толкова стръмно нагоре, че изглеждаше невъзможно човек да ги изкатери. От мястото на бивака несъмнено за хората бе трудно да се спуснат долу, но от другата страна се намираше входът на клисурата, който наистина бе твърде тесен, ала, тъй като беше на едно ниво с дъното на клисурата, оттам проникването в нея не представляваше никаква трудност. Дърветата достигаха до самия скалист ръб на клисурата. Там изчезваше всякаква растителност и по почти отвесните стени и стръмни скалисти склонове не се забелязваше дори стръкче трева. Но най-долу лекият утринен ветрец развяваше многобройните корони на необикновено високи палми, следователно там сигурно имаше вода.
В този момент към двамата учени се присъединиха кралят и Уахафи, който посочи надолу и каза:
— Ей там виждате сто и четиринайсетте Нахл ас Суар [241], засадени от имама, за да прогонят проклятието от клисурата. Иначе в близката околност няма нито една друга палма, от което можете да разберете каква сила са имали молитвите му, извършили истинско чудо.
— Изглежда долу все още няма жив човек — обади се Шварц. — Значи наистина сме изпреварили Абу ал Мот и може би разполагаме с достатъчно време да огледаме клисурата. Откъде ще се спуснем в нея?
— Съществува един единствен път, по който се влиза, а също и излиза. Ей го там право срещу нас.
— Сигурен ли си?
— Да, понеже съм бил тук няколко пъти и напразно се опитвах отнякъде да се изкача по скалите. Сега ще застана начело и ще ви заведа до входа. Тъй че дайте заповед за тръгване!
— Почакай, да не бързаме толкова! Нима мислиш, че всички наши хора трябва да навлязат в клисурата?
— Естествено.
— И да изчакат там идването на Абу ал Мот?
— Да.
— В такъв случай ще бъдем загубени!
— Защо?
— Влезе ли Абу ал Мот в долината, ще ни забележи и ще спре още на входа й. Ще се окажем обградени от неговите хора и скалите, няма да можем да се изкатерим по тях и не виждам как ще му попречим да ни избие както си иска.