— Предоставям ви една възможност да изкупите престъпленията си поне дотолкова, че по-късно да мога да ви върна свободата — каза им той. — Сега ще наредя да ви развържат, за да отидете при Абу ал Мот в клисурата. Краката ви сигурно ще издържат това късо разстояние. Кажете му, че е напълно обграден. Кажете му също с какви оръжия разполагаме и какъв е броят ни. Това ще го накара да бъде разумен и отстъпчив. Поставям му следните условия: ще трябва веднага да ни предаде Ловеца на слонове и моя брат и то заедно с цялото им отнето имущество. Освен това самият той, както и Абд ал Мот трябва доброволно да дойдат тук и да се предадат. Съгласят ли се, ще им пощадим живота. Ако приеме тези условия, ще пуснем всички негови хора да си вървят, без да им се случи нищо лошо. Но отхвърли ли исканията ми, не бива да очаква от нас милост и снизхождение. Самите вие знаете много добре, че целият керван е в ръцете ни. Във ваш собствен интерес е да го придумате да приеме условията ми, тъй като ще споделите неговата участ. Подчини ли се и вие ще бъдете свободни, принуди ли ни да се бием, и вие ще бъдете застреляни.
Тримата гледаха мрачно пред себе си. Бяха убедени, че Абу ал Мот няма да приеме тези условия. Ето защо един от хомрите попита:
— Не можеш ли да поставиш други по-приемливи искания?
— Че какви други? Няма по-приемливи. На всички ви подарявам живота, който сте проиграли. Какво друго още желаете?
— Убеден съм, че той ще откаже.
— Тогава сам отива на гибел.
— А може ли и воините му да научат какво искаш от него?
— Да. Дори много ще се радвам, ако им го кажете. Може би неколцина от вас ще проявят достатъчно разум и ще го придумат да се предаде. Съвсем определено очаквам от вас тримата да постъпите така. Животът ви се намира в собствените ви ръце.
— А как да ти известим какво е решил?
— Нека ми изпрати някой човек, който ще е упълномощен да води преговори.
— Няма ли да го плените?
— Няма. Уверявам те, че ще може да се върне винаги когато пожелае.
— Който и да е той?
— Да.
— Ами ако самият Абу ал Мот се реши да дойде?
— Дори и в този случай ще удържа на думата си. Ще гледаме на него като на парламентьор, чиято личност, свобода, както и собственост са неприкосновени. Тъй че ни най-малко няма да му попречим да се завърне. Нещо повече, готов съм да го разведа наоколо и да му покажа нашите позиции, за да разбере, че твърдоглавието му сигурно ще бъде гибелно за него. Вече знаете всичко и можете да тръгвате.
Той ги развърза и те се отдалечиха, куцайки на изранените си крака. След като тримата изчезнаха във входа на долината, войниците го заеха. Известен брой от тях трябваше по най-бърз начин да насекат по-дебели клони, с които щяха да го барикадират. Така щяха да имат прикритие срещу вражеските куршуми, в случай че Абу ал Мот вземеше решение незабавно да предприеме нападение, но това едва ли можеше да се очаква.
Шварц и Пфотенхауер застанаха на такова място, откъдето пред тях се откриваше свободен изглед към клисурата. Забелязаха, че отвлечените негри бяха отведени в задната й част. На преден план се виждаха ловците на роби, прилежно заети с онези приготовления, които са обичайни при изграждането на всеки лагер. Вдясно, върху споменатия насип, опънаха една палатка — сигурно бе предназначена за двамата предводители. Отначало във всеобщата суетня хората, всеки от които бе напълно погълнат от собствената си работа, изобщо не забелязаха приближаването на тримата пратеници и също тъй малко обърнаха внимание на това, че непознати войници се бяха укрепили пред входа на клисурата.
Но ето че хомрите и Дауари се приближиха до първите ловци на роби и заговориха един от тях. Шварц видя как взеха да показват назад. Погледът на човека се отправи в тази посока… последва силен вик, изразяващ уплаха и предупреждение, и всички очи се насочиха към входа, където Шварц заповяда на войниците си да вдигнат пушки и да се прицелят, сякаш се канят да стрелят.
Тогава в клисурата настана неописуема суматоха. Хората закрещяха, втурнаха се към оръжията си, безпомощно затичаха насам-натам. Всеки искаше да направи нещо за собствената си закрила, за да се спаси, но не знаеше какво. Тримата пратеници не се виждаха вече. Бяха погълнати от човешката тълпа.
Но ето че се разнесе силен глас, който звучеше някак глухо и сподавено, но въпреки това можеше да се чуе из цялата котловина.