— А ще ме пуснете ли пак да си вървя?
— Не. Ще те отведа във Фашода.
— А-а! При Бащата на петстотинте ли?
— Да. Така му обещах.
— Много си откровен. Благодаря ти. Прави каквото искаш, но няма да ме заловиш жив!
Той пак си тръгна, без нито веднъж да се обърне да погледне назад. Сигурно бе твърдо убеден, че няма да стрелят по него.
— Туй е безподобно нахалство! — разгневи се Пфотенхауер. — Увереността на тоз негодник може да ме накара да се пръсна от яд. Ако не бяхте прибързал да му кажете «да», сега щеше да лежи ей там в тревата с моя куршум в тялото си!
— Оставете това! — каза Шварц. — Засега съм напълно доволен, че се върна да ми зададе такъв въпрос.
— Но все още тъпчем на същото място, както и преди!
— Възможно е, но това няма вечно да продължава.
— Тогава нека побързаме. Да не си мислите, че ще можем да стреляме, без да изложим брат ви на опасност?
— Мисля това, което вече ви казах, но предпочитам да не предизвиквам Абу ал Мот. Защо да използваме насилие, когато само с малка хитрост пак можем да постигнем целта си?
— За к’ва хитрост говорите?
— Вече споменах за нея. Ще измъкнем от клисурата брат ми и Ловеца на слонове. Успеем ли, няма да е необходимо да се церемоним с ловците на роби, защото единственият коз на Абу ал Мот ще е в наши ръце.
— Мътните го взели! Сериозно ли говорите?
— Да.
— Ще се предрешим и ще разиграем театър, тъй ли?
— Поне аз съм твърдо решен да го направя. В никакъв случай не искам да ви увещавам, понеже признавам, че тази работа е много опасна и не…
— Стига сте го усуквал и говорете като разумен човек! — прекъсна го Бащата на щъркела. — К’вото можете вий, мога го и аз, а вашият брат ми е толкоз близък приятел, че заради него с голямо удоволствие ще участвам в подобен маскарад.
— Е, това е всичко друго, но не и шега. Спипат ли ни, свършено е не само с нас, но и с хората, които искаме да спасим.
— И аз самият го знам. Тъкмо затуй мисля, че няма да позволим да ни хванат. Остава само да решим кога и как да го извършим.
— Кога ли? Още тази нощ, нали?
— Да. Планът ни може да се проведе само в пълен мрак.
— Но дотогава може да се случи к’во ли не!
— Убеден съм, че ще се случи много малко или абсолютно нищо. Абу ал Мот няма да предприеме каквото и да било и ще е много доволен, ако го оставим на спокойствие.
— Тогава трябва да решим по какъв начин да стане. Ще се маскираме ли като негри?
— Да.
— Не бих дал такъв съвет.
— Защо?
— По много причини. Първо, дори и да си начерня цялото лице с мойта голяма и дълга брада няма да успея да метна хората, че съм негър, щото никой чернокож не притежава подобна брада. И второ, тъй ще можем да се движим само там, където са отвлечените роби, а съвсем сигурно е, че двамата, дето искаме да ги измъкнем, се намират при Абу ал Мот. По-добре ще е, ако боядисаме лицата си в кафяво и се предрешим тъй, че да минем за ловци на роби.
— И тогава ще ни разкрият по големите бради. Не. Няма смисъл да се смесваме с робите, защото и между тях ще има предостатъчно хора на Абу ал Мот. Въпросът е дали изобщо е необходимо да се показваме на когото и да било. Може би ще трябва да се промъкнем тайно, тъй както индианците се приближават до враговете си. И в този случай за нас ще е голямо предимство, ако си начерним лицата, защото няма да ни различат в тъмнината.
— Както искате. Ще върша всичко к’вото кажете. Нали сте далеч по-опитен и по-сръчен от мен. Ами отде ще вземем черна боя? Да запалим ли огън, за да получим въглени?
— Чернилката от въглени не се задържа. Допрем ли с нещо лицата си, ще се образуват бели петна, които могат да ни издадат. Нали имаме тлъстина от слона и сланина от хипопотама. Така ще се запасим с предостатъчно сажди.
Словакът беше свидетел на този разговор, проведен на немски език и чу всичко. В този момент той се обади:
— Аз също искал намажат сажди върху лице моето, тъй че станел негър черноватия и можел тръгне заедно да измъкне двамата приятели пленническите.
— Ти ли? — засмя се Шварц. — Само ти си човекът за тази работа, няма що!
— Да, аз съм бил човек за туй подходящият! Аз не страхувал от никого!
— Вярвам ти. Но за онова, което замисляме, са необходими и други качества. Трябва да съумееш с един-единствен удар да повалиш в безсъзнание случайно появилия се неприятел и то така, че да не издаде никакъв звук. Но и това не е всичко. Нужни са и много други неща, които ти не можеш да правиш.
— О, аз съм могъл всичко и к’во ли не. Аз молят за разрешение участвал в тайно промъкване тъй интересното!