— Живи ли сте? Не ви ли разкъса Господарят с голямата глава или неговата жена?
— И още питаш! — обади се Щефан. — Няма да позволя нито на някакъв си Господар, нито пък на жена му, да ме излапа. Запомни го! Дори да се появи самият Шейтан, за да ме изяде, пак никак не е сигурно кой в чий стомах ще изчезне — той в моя или аз в неговия. Елате и вижте какъв славен подвиг извършихме, без Удушвачът на стадата и неговата goze el assad [35] да посмеят да ни докоснат!
Керванджиите се отзоваха на подканата му, но без особено да бързат. Когато се приближиха до толкова, че зърнаха телата на убитите хищници, всички се спряха. Едва след като огънят отново се разгоря, и те видяха как тримата щастливи ловци обръщаха насам-натам животните, керванджиите се доближиха до тях.
Понеже най-сетне напълно се убедиха, че вече не съществува и най-малката опасност, страхът им ги напусна. Образуваха кръг около животните и за да подкани другите към мълчание, водачът вдигна двете си ръце.
— Allah il Allah we Muhammed rassuhl Allah! — каза той с патетичен глас. — Той е сътворил небето и земята, растенията и животните, а най-накрая и хората. И след като всичко било вече създадено, тогава Аллах сътворил и мюсюлманина, за да стане господар на всички твари. На мюсюлманина се покоряват дори и най-могъщите животни, а ако не му се подчинят, той ги убива със силната си десница. Този изтребител на коне, камили, говеда и овце, дето го виждате да лежи пред нас, е бил гладен. Вместо да се задоволи с месото на някое нечисто халуф [36] или на уауи [37], той има дързостта да пожелае да изяде нас, любимците на пророка, който властва в рая. Доведе със себе си и своята жена, която дори не му е законна съпруга, защото, когато я с взел, не с имало кадия да си сложи подписа. Двамата жадуваха за смъртта ни. Радваха се на месото ни, на приятния вкус на костите ни. Канеха се да ни разкъсат без хал и зет [38], без зибд [39] и бахар, също както един рахам [40] излапва умрялата диб [41]. Но Аллах беше край нас. Ние се молихме, като казахме свещената Фатиха и сурата ясин, чиито думи закрилят правоверните от всяка опасност. И тогава ние бяхме окрилени от храбростта на героите и силата на победителите. Грабнахме оръжията и изпратихме този людоедски сатана и жена му в ада, където ще се пекат на вечния огън и няма да ядат хора. Ние ликуваме, а нашите внуци заедно с техните внуци и правнуци ще ни възхваляват. Във всички градове и села ще се говори за нас и всички «музикаджи» ще бият тъпаните и ще опъват струните. Нека сега се насладим на победата си и одерем кожите на убитите зверове. Ала преди това трябва да им покажем колко много ги презираме, да им покажем, че са измет и нищожества в сравнение с нас, непобедимите герои, които никога не знаят що е страх!
Той пристъпи първо до лъва, а после и до лъвицата, за да ги заплюе. Веднага след това примерът му бе последван от хомрите и останалите керванджии. Те заудряха животните с юмруци, заритаха ги с крака и ги обсипа с всевъзможни ругатни и хули, изразяващи презрението им.
Това продължи около четвърт час, през който хората се държаха като обезумели. После водачът извади ножа си и каза:
— Сега те вече почувстваха и чуха колко много ги презираме. Нека им съблечем дрехите, за да се нагиздим с тях. Кожата на победения се пада на победителя. Когато се завърнем в шатрите на хомрите, мъжете ще ни завиждат, а жените ще ни посрещнат с хвалебствени песни.
Останалите араби също извадиха ножовете си.
— Чакайте! — обади се заповеднически Шварц. — Наистина ще вземем кожите на тези животни, но на кого се полагат!
— На победителите! — отговори водачът.
— А кои са те?
— Всички ние.
— Аха, тъй значи! Тогава кожите ще бъдат нарязани на четиринайсет парчета, така ли?
— Не, защото тъй няма да струват и пукната пара. Но ти знаеш, че аз съм водачът!
— Знам, но какво общо има това с кожите?
— Те се полагат на водача.
— Такъв ли е вашият обичай?
— Да.
— Но преди малко каза, че кожата на победения се падала на победителя, нали?
— Да. Но когато победителите са повече, кожата се дава на най-знатния от тях. Това съм аз и кожите не бива да се режат на парчета.
— Странно! Значи и ти си победител, а?
— Естествено! Да не би да искаш да кажеш, че не съм присъствал?
— И дори си най-знатният измежду победителите, тъй ли?