Выбрать главу

Малко по-нататък, от лявата им страна, гореше огънят. Между него и входа лагеруваха само шестимата пазачи. Край огъня и по-назад към дъното на котловината удобно се бяха разположили ловците на роби. А още по-далеч, там, където лежаха робите, беше вече тъмно.

Над главите на двамата учени тихо шумоляха короните на палмите. Пред себе си те съзряха да светлее нещо, което се открояваше на фона на тъмната скала. Беше търсената шатра. Те се добраха до нея, без да ги смути нито човек, нито каквото и да било друго. Скелетът на шатрата се състоеше от дълга върлина в средата и дванайсет странични пръти, забити наоколо в земята и горе завързани за основната върлина. Върху тях бе опънато светло ленено платнище. Входът се намираше отпред, откъм страната на огъня. Отзад платнището не беше завързано за колчета, а в земята бяха забити десетина парчета от клони, високи около три стъпки, върху които имаше заковани летви и краят на лененото платнище беше метнат направо отгоре. По този начин до самата скалиста стена се бе образувало ниско покрито помещение, където можеха да се складират различни предмети, които иначе биха пречили в самата шатра.

В този миг във вътрешността й се разнесе глас. Друг му отговори.

— Това са Абу ал Мот и Абд ал Мот — прошепна Шварц, легнал до самата шатра.

— И аз ги познах по гласовете — отвърна Пфотенхауер. — Тези типове несъмнено са напълно сигурни, че няма да посмеем да предприемем каквото и да било, тъй като не са оставили дори един пост пред вратата.

— Разчитат на двамата си заложници. Я слушай!

Отново чуха гробовния глас на Абу ал Мот. После се разнесе друг глас, но не беше на Абд ал Мот.

— Господи, това е брат ми! — промълви Шварц. — Значи пленниците са тук!

— Какъв късмет! Бързо, да ги измъкнем!

— По-полека! Първо ще разузнаем, ще чуем, ще видим и тогава ще действаме. Следвайте ме и правете само каквото правя и аз. Но преди всичко избягвайте и най-слабия шум, иначе сме загубени и то не само ние двамата!

Той повдигна леко платнището там, където то бе проснато хоризонтално върху летвите и погледна вътре. Шварц съзря ниско, тъмно и тясно помещение, което обаче малко по-навътре беше осветено. Отстрани под платнището лежаха няколко пакета. В шатрата седяха четирима мъже, от които в момента се виждаха само краката и телата им до кръста.

— Елате! — прошепна той на спътника си. — Но тихо, за Бога, съвсем тихо!

Той пропълзя навътре под летвите и платнището. Пфотенхауер направи същото рамо до рамо с него. Скоро главите им почти достигнаха мястото, където платнището се издигаше вече нагоре по страничните върлини. Шварц предпазливо надникна към вътрешността на шатрата. Начерненото му със сажди лице все още беше в сянка и не можеше да се забележи, а той добре виждаше четиримата присъстващи мъже.

Брат му и Ловецът на слонове седяха, подпрели гръб на основната върлина в средата на помещението, за която бяха вързани. Глезените на краката им също бяха вързани, както и извитите им на гърба ръце. От дясната им страна седеше Абд ал Мот, а от ляво с гръб към Шварц — Абу ал Мот, който тъкмо в този миг каза:

— Аллах да ме накаже, ако ви мамя. Тук сме съвсем сами и утре сутринта тръгваме на път за моята сериба.

— Не лъжи! — отвърна му Йозеф Шварц. — Защо заобиколихме толкова много, за да дойдем до тази клисура, щом си се отправил за серибата си?

— Да не би да съм длъжен да ви давам сметка за моите действия и постъпки?

— А може би ще дойде време да ти поискаме сметка. Дори мисля, че то е вече твърде близо.

— Мисли каквото си искаш! Само ме разсмиваш.

— По загриженото ти лице няма и следа от смях. Рано сутринта ти беше в доста по-добро настроение. Защо после изведнъж стана толкова строг към нас? Защо трябва да спим тук в тази плячкосана палатка, нещо, което не е ставало досега? Искаш да сме ти съвсем сигурни в ръцете. Затова предполагам, че наоколо има някой, който се кани да ни освободи.

— Ха! Че кой ли ще е той?

— Брат ми.

— Куче! Кой ти го издаде? — подскочи Абу ал Мот.

— Кой ми го издаде ли? Току-що ти самият се издаде! Значи предположението ми е вярно. Не е възможно преди това да си видял брат ми. Нищо не си знаел за него. А сега изведнъж се оказва, че го познаваш. Следователно той е тук и е поискал от теб да ни освободиш. И съвсем не е сам, защото иначе ти щеше да заловиш и него, когато сте разговаряли. Придружават го и други хора, повече хора, отколкото са твоите. Значи съм спасен!

— Не се радвай! Предпочитам да ви убия, отколкото да ви освободя!