— Ха! Не познаваш брат ми. Той сам може да се справи със стотина типове като теб.
— Забий му ножа си! — подкани Абд ал Мот своя предводител. Как позволяваш на един гяур да ти се подиграва!
— Мълчи! — отвърна му старият. — И сам знам как да постъпя. Какво си седнал да ме поучаваш! По-добре излез навън да видиш дали пазачите изпълняват, дълга си! Ако спят, заповядай, да ги бичуват!
Абд ал Мот стана и мърморейки, се отдалечи. Чуха, че тръгна по насипа в посоката, откъдето бяха дошли Шварц и Пфотенхауер.
Абу ал Мот впери заплашително поглед в пленниците си и ги попита:
— Кой ви издаде, че твоят брат е тук? Сигурно е някой от моите хора.
— Няма да ти кажа.
— Ще ми кажеш, иначе те очаква бастонада!
— Само посмей! Ще заповядам да те бият с камшик до смърт.
— Кога ще стане това? Когато Шейтанът те отвлече в геената ли? Може би ще го направи още тази нощ.
— Напротив! Доколкото познавам брат си, още тази нощ ще бъдем свободни.
— И кой ще ви освободи?
— Аз — разнесе се глас зад него.
Емил Шварц се беше промъкнал още малко напред, тъй че да може да се изправи зад гърба на Абу ал Мот. Щом чу глас зад себе си, арабинът се изплаши и понечи бързо да се извърне, но две ръце го сграбчиха за гърлото толкова здраво, че дъхът му секна и в предсмъртен страх той взе да рита с крака.
Пфотенхауер също тъй бързо изпълзя навън. Пленниците съзряха две черни полуголи човешки фигури, осветени от маслената лампа, която висеше закачена за една от страничните върлини. Двама негри с дълги бради! Единият от тях имаше огромен нос и въпреки тъмната боя Йозеф Шварц веднага го разпозна. Той позна и гласа на другия, макар да бе изговорил само една едносрична дума.
— Емиле, ти! Пфотенхауер! Възможно ли е? Толкова бързо! — възкликна той.
— Тихо, тихо! — предупреди го брат му. — Пфотенхауер, срежете въжетата на двамата! Аз си имам още работа със стария ловец на роби.
Той все още държеше с едната си ръка Абу ал Мот за гърлото и с другия си юмрук му нанесе няколко удара по главата, докато най-сетне негодникът престана да се движи.
— Тъй, това се казва късмет! — каза той после. — Не само че ви освободих, но спипах и този мерзавец, което означава безкръвна победа, защото така керванът ще се види принуден да се предаде. Пълзете подир мен да излезем от задната страна на шатрата. Не бива да се показваме отпред, иначе незабавно по петите ни ще се втурнат преследвачи!
Влачейки подир себе си Абу ал Мот, той изпълзя навън от същото място, през което влязоха в шатрата. Другите го последваха, понеже Пфотенхауер вече бе освободил пленниците. Те шумно и дълбоко поеха дъх и протегнаха схванатите си крайници.
— Слава Богу, най-сетне, най-сетне сме свободни! Емиле, Пфотенхауер, никога няма да забравя какво направихте за мен!
— Тихо! — предупреди го брат му. — Все още не сме в безопасност. Светлината от огъня достига чак дотук. Лягайте на земята! Ще трябва да пълзим, още повече че вие двамата сте облечени със светли дрехи. Помогнете ми да влачим негодника!
Запълзяха към входа на клисурата. Емил Шварц, който бе начело, теглеше подир себе си тялото на изпадналия в безсъзнание Абу ал Мот, а другите двама го тикаха отзад. Не бяха стигнали още кой знае колко далеч, когато откъм мястото на шестимата пазачи се разнесе силен глас:
— Wakkif, la lakuddam, imsik — стой, спри, дръжте го!
Намесиха се и други няколко гласа, изтрещя и един изстрел. Същевременно бегълците забелязаха малко по-нататък пред себе си няколко устремили се към изхода човешки силуети, които носеха нещо тежко с по-светъл цвят.
— Какво ли е това? — попита Емил Шварц. — Ето че от долу идват пазачите. Устремили са се към изхода. Кои ли са тия пред нас? А-а, досещам се! Словакът също искаше да се почерни със сажди. Йозеф, Ловецо на слонове, вземете стария ловец на роби и тичайте към изхода. Там има тесен проход, през който можете да пропълзите. Отвън са нашите войници. Пфотенхауер, вади ножа и револвера и бързо с мен към пазачите!
Той се затича надолу по насипа и Бащата на щъркела го последва по петите. Нейде отпред се разнесоха два револверни изстрела. Пазачите, стигнали вече доста близо до преградата, отстъпиха назад. Те видяха, че към тях се приближават двама чернокожи и ги взеха за свои хора.
— На помощ! — извика им един от пазачите. — Враговете ни са нахлули в клисурата. Ей ги там къде бягат. Плениха един от нашите. И… о, Аллах, а горе по насипа тичат и други двама, които също носят пленник.
— Тогава тичайте и вие, негодници! — обади се Шварц и повали човека, който го заговори, после удари по главата и още един пазач така, че той залитна настрани и накрая се нахвърли върху третия.