— Остави ме да правя каквото съм намислил! Преследвам определена цел. Забелязах, че си правят различни знаци, които не са ми ясни. Много ми се иска да знам какво имат да си казват. И тъй, отведи ги до дървото и ги вържи там така, че да нямат възможност да се движат, но да могат да разговарят. Нека ги пази един войник, но да седне по-далеч от тях, за да са сигурни, че няма да ги чува. Междувременно ще се промъкна съвсем близо до тях и ще ги подслушам.
— Този план съвсем не е лош. И тъй, да ги махнем оттук!
Отначало бяха скрили пленниците от негрите, но после бяха наредили пак да ги довлекат при огъня. Сега ги отнесоха до споменатото от Шварц дърво, край което растеше един храст. Докато ги връзваха, Шварц незабелязано пропълзя и легна под клоните на храста. Беше толкова близо до тях, че можеше да ги стигне с ръка, тъй че щеше да разбере думите им дори и да разговаряха шепнешком. Впрочем понеже бяха вързани на двете противоположни страни на дървото, те нямаше как да говорят съвсем тихо, ако искаха да се чуват. Погледите им не можеха да проникват чак до огъня и следователно не виждаха, че Шварц не се намира вече там. Пазачът седеше на подходящо разстояние. Щом двамата помислиха, че са вече сами, Абд ал Мот тихо каза:
— Какъв ден! Най-злощастният от целия ми живот! Днес бе истински ад, а тези немци са най-големите сатани! Ти как позволи да те заловят?
— Ами ти? — гневно отвърна на въпроса с въпрос Абу ал Мот.
— Трима от тях се нахвърлиха върху мен на насипа.
— А мен ме спипаха още в шатрата, където незабелязано се бяха промъкнали. Сигурно пазачите са задрямали. Сега са мъртви и това им е наградата. Дано Аллах ги накаже вечно да седят върху търкаляща се топка, та никога да не могат да вкусят от сладостта на съня!
После те взаимно си разказаха как бяха заловени и накрая Абу ал Мот яростно процеди през зъби:
— Проклет да е денят, когато реших да нападна Бащата на четирите очи! Той е учен човек и понеже на такива хора акълът им винаги е единствено в книгите, аз си въобразих, че ще мога лесно да се справя с него. Кълна се в Аллах, че излезе съвсем иначе! Кой можеше да си помисли, че след като ми се изплъзна, ще вземе да ме преследва! И сега напълно ме съсипа.
— Напълно ли?
— Да.
— Едва ли.
— Съвсем сигурно е! Загубен съм. Че какво ми остана?
— Парите.
— Нима ги имам? Мога ли да ги взема? А дори и да успея, какво бих могъл да направя с тях? Ще съм принуден до края на живота си да избягвам тези райони и да отида на някое съвсем отдалечено място, където никой не ме е виждал и където няма да се появят никакви мои познати. Но дори и този избор не ми е останал.
— Наистина ли смяташ положението ни за толкова безнадеждно?
— Да, поне моето. Знаеш ли какво ме чака?
— Не.
— Този немски пес иска да ме предаде на Али Ефенди във Фашода.
— На Бащата на петстотинте? О, Аллах! Ако наистина го направи, загубен си!
— Да, просто ще бъда бичуван до смърт като моите хомри, които Бащата на четирите очи плени и също изпрати във Фашода.
— Може би само те заплашва, а?
— Не, той съвсем не се шегува.
— Но и тогава все още има надежда. За да се спуснете по реката до Фашода, е необходимо много време и навярно все ще ти се удаде случай да избягаш.
— Не се залъгвай! Така добре ще ме затворят и толкова зорко ще ме надзирават, че за бягство и дума не може да става. Има само една-единствена възможност да си възвърна свободата.
— Коя е тя?
— Не по пътя, а едва във Фашода, след като ме предадат на Бащата на петстотинте. Той обича справедливостта, но още повече обича парите. Разбираш ли ме?
— Да. Искаш да се откупиш. Но в такъв случай ще трябва да му издадеш мястото, където криеш парите си!
— И през ум не ми минава! Той ще ги вземе и въпреки това пак ще нареди да ме бият до смърт. Не, необходим ми е такъв доверен човек, който ще му плати първо половината, а после, след като ме освободеше му даде остатъка.
— Но ти липсва такъв доверен човек.
— Не е вярно, имам го.
— Кой е той?
— Ти.
— Но аз нямам пари и самият съм пленник.
— О, на тебе ще ти хвърлят един бой и ще те пуснат да си вървиш, понеже си само мой подчинен и следователно не носиш моята отговорност.
— Не забравяй Ловеца на слонове! Той има срещу мен нещо повече от кръвно отмъщение.
— Нали намери сина си, от прекомерна радост ще ти прости. Само го помоли най-смирено. Плачи и се престори на разкаян! Тогава тези немски християни сигурно ще те подкрепят и ще се застъпят за теб, а тяхната дума тежи.