Онзи, който вземе в ръка адресната книга на един от известните южногермански университетски градове и я отвори на първата буква А, веднага ще му се набие в очи едно необикновено дълго име. То гласи: хаджи Али бен Хаджи Исхак ал Фарези ибн Хаджи Отайба Абу л’Ошар бен Хаджи Марван Омар ал Гандези Хафид Якуб Абд Аллах ал Санджаки. Подир името четем следното сведение: «Търговец в Ориенталия, Гартенщрасе 6, партер.»
Онзи, който реши на този адрес да си купи шишенце розово масло, турски чибук или нещо подобно и се отправи към въпросната къща на номер шест, ще намери голяма прилична на дворец постройка, чиято лява половина на партера е заета от споменатия магазин и граничещите с него жилищни помещения. На поставената над магазина табела се чете, изрисувания със златни букви малко неправилен надпис «Хаджи Али, ориенталист».
Вътре във високия, красиво боядисан коридор, на металическа плоча е написано: «Ускар Ищван, портиер, учител по чужди езици и автор на орнитологически трудове — партер, вдясно; професор д-р Емил Шварц — 1-и етаж; професор д-р Иозеф Шварц — 2-и етаж; професор д-р Игнациус Пфотенхауер — 3-и етаж.» А който мине в подходящо време покрай сградата и вдигне поглед към третия етаж, може да види един отворен прозорец, където изпод червения фес стърчи огромен нос и оживено се движи насам-натам над подаващата се доста напред дръжка на една масура [246], за да не пропусне нищо от разиграващите се по улицата сцени.
А долу на прозореца от дясно на вратата в свободните си часове седи дребно човече със съвсем оскъдна проскубана брада, занимавайки се прилежно с една от безбройните преработки на дебел ръкопис с многообещаващото заглавие «Защо птиците имат пера?». Тази безрезервно отдала се на орнитологията личност, естествено не е никой друг освен Бащата на единайсетте косъма. Откакто се беше върнал от Судан заедно с тримата си господари и Бащата на смеха, при когото клиентите ходеха не толкова заради стоките му, колкото заради комичната му физиономия, словакът бе поставен като портиер на общата, обитавана от всички негови приятели къща. Той се титулуваше учител по чужди езици, но досега не беше имал нито един ученик и си беше втълпил в главата чрез издаването на един научен труд да докаже на Бащата на щъркела, че и той е виждал птици и е размислял над тях. Затова Бащата на единайсетте косъма се наричаше «автор на орнитологически трудове» и за тема на своята работа бе взел разглеждането именно на онзи прочут въпрос от не по-малко прочутия разказ на Пфотенхауер, който и до ден днешен все още не е довършен.
Тъкмо в този момент той пак седи над своя ръкопис, който е изпращан вече на двайсетина или трийсет издателства, но и винаги връщан обратно със забележката, че неговият немски език не отговаря на научното съдържание. Ето че малкото прозорче до него се отваря и пощенският раздавач му подава едно писмо. Портиерът и авторът на орнитологически трудове го взема и до няколкото чуждестранни пощенски марки прочита адреса на Емил Шварц, написан сякаш от детска ръка. Върху обратната страна на плика с арабски шрифт се вижда името на Барак ал Кази.
Тогава дребосъкът бързо скача от мястото си, изтичва в магазина и изкрещява на хаджията:
— Сме били ли трима професори още в градина задната?
— Да. Току-що виждам ги тях — отвръща познавачът на всички народи и села на сносен немски, който бе научил в течение на две години.
— Излезли с мен навън, бързото, бързото! Сме дошъл писмо африканското от ловец на слонове, пишещия!
Той се затичва към градината с грейнало от радост лице и хаджията го последва. Тримата споменати господа седят в голямата беседка и пушат. След като чуват вестта, изкрещяла още отдалече с мощен глас, те скачат на крака. Оглеждат писмото от всички страни и го отварят. Естествено съдържанието му е на арабски и преведено то гласи следното: