До моя приятел, прочутия муаллим [248], Бащата на четирите очи.
Аллах е велик и дава нощната роса. Обещах ти и затова ти пиша. Хора много и аз съм добре. О, Сине на моето блаженство, щастлив съм, че те намерих в Клисурата на молитвите! Утеха за моите очи, любимец на душата ми! Тази година фурмите ще дадат богат плод. Той е добре, порасна едър и силен. Моята любима камила ослепя с едното око, а ти как си, как са брат ти и Бащата на щъркела? Пророкът е гладувал в пустинята, тъй както и вие гладувахте за мен и аз за вас. Блазе на онзи, който има син! Бичуваха го до смърт. Ти знаеш, че го е заслужил този Абу ал Мот. Не го проклинам. Дано и твоите камили растат добре, както и палмите на твоята нива! Защото виното е забранено и никой правоверен не си пъха носа в бъчвата. Въпреки всичко фелдфебелът и хората му не избягнаха участта си. Само от чадата на покорството могат да се очакват добри плодове. Затова ги бичуваха и хвърлиха в затвора, където все още лежат, защото, хвала на Аллах, моето богатство расте с всеки изминал ден. Абд ал Мот също е мъртъв. Не ме питай къде и как! Ето изпращам ти писмото. А сега пиши и ти! От следващия петък започвам да се оглеждам на юг и на север в очакване на отговора ти. Пиши ясно, понеже окото съзира много неща, които разумът не вижда. Две от шатрите ми се скъсаха, а няколко овце се изгубиха. Събувай си обувките, когато влизаш в джамията, и щедро раздавай милостиня, защото аз съм твой приятел.
Барак ал Кази, емир на Кенадем.