Що се отнася до лъвицата, първият куршум беше преминал между зъбите и през езика и после малко странично над първия вратен прешлен беше излязъл през тилната кост. Тази рана бе смъртоносна, макар и не с мигновено въздействие. Вторият куршум беше пронизал белия дроб и се бе сплескал в един от последните гръдни прешлени. След тези два изстрела, животното едва ли би могло да живее повече от пет минути.
Четвъртфунтовият куршум на Бащата на единайсетте косъма беше минал през мозъка на звяра и беше съкратил петте минути на една. Всъщност и тази кожа принадлежеше на немеца.
Хаджи Али и Щефан Пудел го признаха, но с видимо съжаление. Страшно много им се искаше да получат някаква част от кожите. Ето защо Шварц каза:
— Всяко от животните има три рани, по две от мен и по една от вас. Ако приемем, че от всяка кожа ми се падат по две трети, поделянето им ще бъде извънредно трудно и неудобно. И тъй, ще бъда по-умерен в претенциите си и ще взема само половината. Лъвът ще е за мен, а лъвицата за вас двамата. Тогава всеки от вас ще получи по половин кожа, значи повече, отколкото всъщност може да иска, а ако разрежете надлъжно или напречно кожата на две части и подялбата ще е по-удобна. Доволни ли сте?
— Много — отговори словакът. — Аз ще взема главата, а Хаджи Али опашката.
— Не я искам — заяви Бащата на смеха.
— А защо настояваш за главата?
— Защото аз стрелях в нея.
— Аллах! Да не би аз да съм пронизал с копието си опашката на лъва? Ще срежем кожата по дължина и така всеки от нас ще получи по половин глава и половин опашка.
Но Щефан не искаше да се съгласи. Така те продължиха да спорят, докато най-сетне Шварц попита:
— Какво мислите да правите с парчетата кожа?
— Аз ще се облека с моята половина — заяви Бащата на смеха.
— Същото ще направя и аз с моята — отвърна Сина на едрата шарка.
— Тогава не бива да я делите по дължина, защото в такъв случай двете половини ще бъдат неудобни за носене. Срежете я напречно и нека после жребият реши кой ще получи предната част от лъвицата и кой задната й част.
Това предложение бе прието и кожата бе разделена незабавно. Жребият се оказа благосклонен към словака и той получи половината с главата.
— Това е хубаво — весело се засмя той. — Получих каквото исках. Сега вече ти не си само Баща на смеха, а в бъдеще ще те наричаме и Abu ed daneb — Баща на опашката.
Хаджи Али реши да направи страшно разлютена физиономия, в резултат на което впечатлението бе, сякаш се канеше да се разсмее като луд. Той разпростря на земята задната част на кожата, извади ножа си, за да изстърже остатъците от месо и да натърка вътрешната й страна с пепел, като едновременно с това отговори:
— А теб можем да те наречем Abu el buz, Баща на устата, защото ти получи устата на лъвицата, макар че твоята и без друго е толкова голяма, че изобщо не успяваш да я затвориш и винаги все дърдориш, за да обиждаш другите хора. Ако беше събрал в главата си имената на толкова много народи, страни и села като мен, щеше да бъдеш къде-къде по образован и тогава можеше да се наричаш Abu’l latif, Баща на учтивостта, което обаче никога няма да постигнеш.
— Знаеш много добре, че не са ми притрябвали нито народите, нито селата ти, защото много ми се иска в главата ми да е леко и светло.
— Та нима в моята е тъмно?
— Тъмно е, понеже по пътищата и улиците на твоите страни и села няма никакви фенери. А пък моята наука е самата ослепителна светлина. Само моят латински би могъл да те направи учен човек, без да говорим за другите науки, с които Аллах ме е просветлил. Но ти и до края на живота си няма да се сдобиеш с такива бляскави познания.
— Известни са ми всички села по света, но сред тях няма нито едно, което да се казва Латински.
— О, Аллах! Ти смяташ, че латински е село! Нима не знаеш, че това е език, който отвъд морето…
— Наистина ли разбираш толкова добре латински? — намеси се Шварц отново на немски език, за да възпре надигащата се свада.
— Дори отлично! — бързо отговори словакът на същия език. — Съм го учил от господин Вагнер. И вие вече чул нещо от мен на тоз език. Нали съм казал флора и фауна!
— Но ги обърка!
— Туй се случи по една малка грешка. Аз разбрах дори цяла зоология и ботаника.
— Е, какво е зоология?
— Зоология е всичко, дето е в хербарий.
— А ботаника?
— Ботаника е всички създания човешки и маймуни животински, та чак надолу до бръмбара насекомски.
— Пак ги обърка! Зоологията е наука за животните, а ботаниката е наука за растенията.