— Тъй ли? А кой беше пациентът? — попита Шварц.
— Туй съм бил всъщност не същество човешко, а болният бил от друг вид, птичия. Господин Вагнер стрелял един Abu miah [63], той не можел движи крило, а сачми били и в крак, левия, тъй че крак на две. Съм го взел щърка, ранения, овързал здраво с въже, та да не може движеше и после му направил шина на крак, съжалителен. След туй щърк все стоеше на крак другия, докато заздравял крак, пострадалият. Господин Вагнер похвалеше мен много затуй и нарекъл мен драматург, великия.
— Може би е казал хирург, а?
— Не, драматург!
— Тогава съм се заблудил. А какво представлява драматургът?
— Думата е от езика латинския, по който съм майстор неоспорим, и означава нещо като лекар, дето е следователствувал и може пак да съедини всички кости счупени.
— Тъй! Ами какво прави хирургът?
— Под хирург се разбираше хора, художествените, дето свирели и пели: «хвала на вас, следвайте ни нас» или пък «тиха Божествена песен се носи към свода небесен». При туй има духовита музика и цигу-мигу на виолина.
— Хирурзите наистина ли се занимават с това?
— Да. Сам го видял в театър олмюциговския по време на странстванията моите. Било е в опера прециоза, момчето циганското, и Вълшебния стрелец или Самиел сатанинския.
— Тогава съм принуден да установя, че пак объркваш нещата. Хирург е онзи лекар, който лекува различни страдания не с лекарства, а така да се каже с «външни» средства, лекува също и счупени кости. А драматургът е учен човек, чиято дейност наистина е свързана с театъра, но самият той никога не се появява на сцената, поне не се появява в качеството си на драматург. Той дава указания как да се поставят пиесите. Ти объркваш театралната сцена с болничното легло.
— Туй не е никаква грешка заблуждаваща! Защо някой път леглото болното да не се появил на сцена театралната? Защо все аз да съм бил човекът, дето правел объркване? Аз носил в главата страшно много образование опознавателското?
— Да, също както и Бащата на смеха «носи» в главата си своите страни, народи, градове и села!
— О, не! Глупости неговите са не сравняват с познания моите. По пътешествия разнообразните дори съм запознал с наутика [64] и антропология.
— Тъй! Наистина ли? И какво разбираш под антропология?
— Туй съм учение за морските води солените и корабоплаване ветроходното и парното.
— Добре! А какво е наутика?
— Туй са били винаги познания за хората, питомните и дивите, за ескимосите, дето се напивали с лой, и за негрите, людоизедните.
— Пак грешиш. Антропологията е наука за човека, а наутика означава мореплаване.
— Тогаз съм се обвинил сам в едно разместване, малко и простимо. Туй лесно могло случи се, щото значи антропология пътува на наутика, в каюта или на средна палуба, корабната. Вие пътувал вече на нилски кораб тукашен?
— Да, както на дахабийе, така и на сандал.
— Но навярно не и на ногер, тук обичайния? [65]
— Не.
— Тогаз ще видите ногер във Фашода, щом утре там пристигнели.
— Познаваш ли града?
— Много, извънредно много! Съм били там много чест?
— Виждал ли си мюдюра, на когото трябва да се представя и да предам пленниците?
— Срещнал го на улица обществена. Име негово било Али Ефенди, ама много чест наричали го и «Абу хамса мия» [66].
— Чувал съм за това. Предишният мюдюр Али Ефенди ал Курди беше свален, защото се провинил в злоупотреба с пари. Новият мюдюр, който също се казва Али Ефенди, бил много строг, особено що се отнася до търговията с роби. Щом в ръцете му попадне някой провинил се, почти винаги присъдата му гласи: престъпникът да получи петстотин удара, поради което хората обичат да наричат мюдюра Бащата на петстотинте.
— Да. Щом утре му предадем джум и хомри, всеки от тях сигур получат петстотин тояги, яки и пиперлии.
— Нима човек може да издържи толкова удари по стъпалата си?
— Туй не може знам, щото досега още съм не получавал петстотинте. Но ако се ударят по гръб голия, то сигур умрат престъпник криминалният. Но я чуй! К’во бил т’ва? Не прошумолял ли нещо в храсти?
Шварц също беше доловил шума. Той подкани джалабите, които разговаряха на висок глас, внимателно да се ослушат. При настъпилата тишина се разнесе доста силно сумтене и пъхтене; подобни звуци издават някои животни, когато надушат следи, но не могат добре да се ориентират.
— Аллах да ни закриля! — извика водачът. — Това е пак някой лъв! Ще ни изяде, защото сме вързани и не можем да избягаме!