— Ако не искаш да говориш, насила ще ти отворя устата! За всеки отговор, който някой от вас откаже да ми даде, ще наредя да получи двайсет удара. А сега казвай дали познаваш този ефенди!
— Да, познавам го — процеди с мъка шейхът, разбирайки добре, че мюдюрът ще изпълни заканата си.
— Признаваш ли, че сте искали да го нападнете и убиете?
— Не. Който твърди подобно нещо е лъжец.
— Самият аз го твърдя, тъй че ти ме нарече лъжец, заради което ще увелича наказанието ти. Познаваш ли един ловец на роби на име Абу ал Мот?
— Не.
— Миналата нощ си разговарял с него.
— Не е вярно!
— Докато си седял край огъня, този ефенди се е промъкнал тайно до джума и е подслушал разговора на хората му. После те е видял да отиваш при Абу ал Мот, а по-късно си довел джума при вашия лагер. Това са видели и тези честни джалаби. Ще продължаваш ли да отричаш?
— Не съм бил аз, сбъркали са ме с някой друг.
— Ти си страшно закоравял престъпник. Не знаеш ли, че ме наричат Абу хамса мия, Бащата на петстотинте? Тъй като отричаш всичко, което е голяма обида за мен, понеже така според теб излиза, че съм лековерен човек, когото Аллах е оставил без капчица разум, то аз ще стана за теб Абу сита мия. Баща на шестстотинте. Изведете го навън на двора и нашарете гърба му с шестстотин удара!
— Само посмей! — изкрещя шейхът. — Никой човек не може да издържи шестстотин удара. Ще ме убиеш. Помисли за кръвното отмъщение! Воините на моето племе ще измият този позор с кръвта ти!
— Тогава нека преди това научат, че мога да бъда и Абу сабах мия. Баща на седемстотинте. И тъй ударете му седемстотин тояги, а за всяка дума, която още изговори, ще прибавите по нови сто удара!
Тонът му беше толкова решителен, че шейхът не посмя повече да си отвори устата. Той бе отведен от гавазите и скоро виковете му се разнесоха надалеч.
— Чувате ли го? — подвикна мюдюрът на хомрите. — Ако преживее това наказание, нека отиде при пашата да се оплаче от мен! Ще взема такива мерки, че в подвластната ми област всеки да може да пътува безпрепятствено и безопасно. Хора като вас слагам наравно с хищните животни, които трябва да бъдат изтребени. На всеки, който ме лъже или дори заплашва, бичът ще покаже, че мога да бъда и Абу алфа, Баща на хилядата. И тъй, кажи ми ти, дали сте искали да убиете този ефенди!
При тези думи той посочи хомра, който се беше сгърчил най-близо до него.
— Да — призна сплашеният човек.
— Ами ти? — попита мюдюрът и един друг.
— Да — отвърна му и той.
Останалите също признаха замисляното престъпление. Разбраха, че с отричане само щяха да влошат положението си. Страшно им се искаше да се нахвърлят върху мюдюра. Въпреки големите усилия, които полагаха да прикрият яростта си, това не им се удаваше напълно.
— Тъй като си признавате, ми се иска да бъда милостив съдия — каза мюдюрът, — обаче направихте това признание не от разкаяние, а от страх и по лицата ви виждам изписани омраза и жажда за отмъщение. Ще получите ни по-малко, ни по-голямо наказание от онова, за което ви говори името ми. Петстотин ще са достатъчни, за да ви поучат, че да искаш да убиеш човек, който доверчиво се е поставил под закрилата ти, представлява нарушение на закона на Пророка и на правилата за поведение на неговите свети последователи. Засега само раненият ще бъде пощаден. Нека остане да лежи в сидшнаха [86], докато кракът му оздравее. После, ако оживее, и към него ще бъде изпълнена същата присъда. Съдебното заседание завърши. Отсъдих според законите и справедливостта. Аллах е с всички правоверни, които следват законите му, но той ще унищожи с гнева си злодеите!
Мюдюрът стана от мястото си в знак, че съдебното заседание е приключило и офицерите последваха примера му. Те се отдалечиха с дълбоки поклони, а след това мюдюрът разреши на джалабите да отведат хомрите на двора и там да присъстват на наказанието им. Когато отново остана сам със Шварц, той го попита:
— Ти потърси и намери справедливост. Щеше ли да стане това също тъй бързо в твоята страна?
— Присъдата щеше да бъде произнесена по-късно, след по-подробно разследване на случая.
— И каква полза? Сигурно пак щяха да се убедят, че хомрите са виновни, нали?
— Разбира се.
— Е, аз достигнах до този извод много по-бързо. Ами какво наказание щяха да им наложат според вашите закони?
— Дългогодишен затвор.
— Ив този случай я карам по по-късата процедура. Виновниците получават определените удари и после могат да си вървят.
— За грабители и убийци това наказание е извънредно леко — ако издържат на боя.