— Досега нищо не си ни казал за това. Щом имате такава уговорка, значи той сигурно ще дойде и плячката няма да ни се изплъзне. Ние, бени-арабите, живеем в пустинята и се прехранваме от нея. Всичко, каквото има в нея, е наша собственост, следователно също и този крастав гяур, който дори не се покланя, докато се молим на Аллаха.
С тези думи бе изразено всеобщото схващане на обитателите на пустинята за грабежа, които те смятат за рицарско занимание и дори най-открито се хвалят с подобно нещо.
По време на този разговор техните животни бяха вече тръгнали подир чужденеца. Когато го догониха, той изобщо не подозираше, че убийството му вече е твърдо решено. Вниманието му беше насочено не към тях, а към съвсем друг обект. Внезапно той подвикна на камилата си едно силно «хе, хе!», което е знак за животното да спре и да коленичи. То се подчини. Чужденецът слезе от седлото и посегна към пушката си.
— Аллах! — възкликна водачът. — Врагове ли има?
При това той се огледа страхливо на всички страни.
— Не — отговори му пътешественикът, като посочи нагоре във въздуха. — Става дума само за една от тези птици.
Погледите на арабите се обърнаха натам, накъдето той им сочеше.
— Това е един хадж заедно с жена си — каза водачът. — Не се ли среща и в твоята страна?
— Е да, има го, но е друга разновидност. При нас го наричат блатар, corvus. А искам да имам и един хадж.
— Ще го застреляш ли?
— Да.
— Невъзможно е, никой не може да го направи, дори да има и най-хубавата пушка!
— Ще видим! — усмихна се чужденецът.
Двата хаджа следваха кервана по маниера на грабливите птици — непрекъснато се рееха точно над него. Но в момента, когато ездачите спряха, те започнаха бавно да се спускат един след друг, описвайки равномерно спирала. Чужденецът понамести очилата си, застана с гръб към слънцето, за да не го заслепяват лъчите му, цели се няколко секунди, при което дулото на пушката му неотклонно следеше полета на птиците, и после натисна спусъка.
Летящият начело мъжкар трепна, сви криле, отново ги изпъна, но само за няколко мига, и после, като не можеше вече да се задържи във въздуха, падна на земята. Чужденецът се завтече към мястото, където лежеше птицата, вдигна я и започна да я разглежда. Арабите се приближиха, издърпаха от ръцете му хаджа и го заобръщаха насам-натам.
— Аллах акбар — Аллах е велик! — учудено възкликна водачът. — С куршум ли беше заредил пушката си?
— Да, с малък патрон, а не със сачми.
— И въпреки това улучи!
— Както виждаш! — кимна добрият стрелец. — Куршумът е пронизал гърдите, попаднал е право в сърцето, което, разбира се, е случайност, но все пак се бях прицелил в тялото. Радвам се, че изстрелът бе толкова сполучлив, защото така кожата и перата останаха невредими.
— Да свалиш с куршум един хадж, при това от такава височина! И на всичко отгоре да го улучиш на такова място! Ефенди, ти си отличен стрелец, при нас учителите от медресетата не умеят да стрелят. Ти къде си се учил?
— Като съм ходил на лов.
— Значи и по-рано си ловувал такива птици?
— Птици, мечки, диви коне, диви бизони и много други животни.
— Нима всички тези животни се намират в твоята родина?
— Там има само птици и мечки. Другите, за които споменах, живеят на един друг континент, който се нарича Америка.
— Никога не съм чувал за тази страна. Да сложим ли хаджа при другия товар?
— Да. Още тази вечер край лагерния огън ще му одера кожата, в случай че изобщо можем да запалим огън.
— Ще запалим, защото край Бир Аслан растат колкото щеш гъсти храсталаци.
— Тогава прибери птицата! Мъжка е, а те са по-ценни от женските.
— Да, мъжка е. Аз също ги разпознавам. Неговата вдовица отлетя. Ще тъгува за него и ще го оплаква, докато някой друг хадж я утеши. Аллах се грижи за всички живи същества, дори за най-дребната птичка, но най-много за диюр ал джина [10], които след като ни напуснат, той всяка година приема в рая.
Това поверие е много разпространено в Египет. Обикновените хора не знаят, че истинската родина на лястовиците, наричани от тях «снунут», е в Европа и те отлитат на юг само по време на нашата зима. Тъй като през пролетта тези птици изчезват, без хората да разберат къде, навярно най-вече заради техния весел и човеколюбив нрав египтянинът си обяснява това явление с предположението, че те отлитат в рая, за да свият гнездата си при Аллах и с чуруликането си да му предадат молитвите на правоверните.