За съжаление, преследваните хора съвсем не се намираха далеч пред преследвачите си Те бяха изтощени до смърт. Когато съзряха гората, през главите им мина мисълта, че вече са спасени. Но оглеждайки се назад, на северния хоризонт, те забелязаха ездачите, което за сетен път ги подтикна да удвоят силите си.
Те се затичаха към гората, за да се скрият в нея. Всъщност знаеха, че това е напразно, защото Абд ал Мот сигурно водеше със себе си едно или повече кучета. Двамата излязоха на речния бряг. Предпочитаха да се удавят, отколкото да допуснат да ги заловят. Но видяха, че от тинята стърчат отвратителните глави на крокодили. Не, все пак по-добре ще е да ги хванат и убият, отколкото тези чудовища да ги разкъсат и изгълтат! Хукнаха напред колкото им държаха краката.
Но ето че Толо, който иначе бе по-умен и по-проницателен от Лобо, но пък му отстъпваше физически, започна да се олюлява.
— Толо не може да продължи! — задъхано се завайка той.
— Лобо ще те подкрепя — отговори му неговият другар. Той го хвана с ръка през кръста и с мъка го затегли напред.
— Спасявай се сам! — помоли го Толо. — Нека намерят Толо, но ти ще избягаш.
— Не. Ти трябва да се спасиш, а не Лобо. Ти си по-умен и по-лесно ще намериш пътя до Омбула и ще предупредиш селото.
Продължиха така още малко, докато Толо спря.
— Добрият шейх на небето не иска повече да живеем — каза той. — Желае да ни повика при себе си. Толо не може да върви. Ще остане да лежи тук.
— Тогава Лобо ще те носи.
Негърът, който сам бе страшно изтощен, вдигна приятеля си на ръце и го понесе, но не бе изминал и двайсетина крачки, когато престана да може да се движи. Внимателно остави другаря си на земята, отчаяно се огледа наоколо и жално каза:
— Животът ни свърши. Ти действително ли си убеден, че горе при звездите има добър шейх, който ни обича и ще ни приеме при себе си?
— Да, така е — отговори Толо. — Човек трябва да вярва в това.
— И след като умреш, отиваш да живееш при него?
— При него и при неговия син и никога повече няма да умреш.
— Тогава той е по-добър, много по-добър от Аллах на арабите, които искат само да отвличат роби и които ще ни убият!
— Бъди спокоен! Той ще ни види, когато умираме, и ще слезе от небето, за да ни вземе при себе си.
— Лобо не би имал нищо против да умре, защото вече няма някакви роднини, при които да отиде, но смъртта е толкова страшна — тук са крокодилите, а там е арабинът Абд ал Мот. Кой е по-зъл, те или той?
— Крокодил или арабин е все едно, защото и двамата не вярват във великия шейх и неговия син, умрял, за да спаси всички хора.
— Лобо е готов незабавно да умре, ако знаеше, че така ще те избави!
— Не можеш да ме спасиш, загубени сме. Все още си спомням началото на молитвата, която човек трябва да каже преди да умре. Ти ще трябва да я повтаряш след Толо, тогава и двамата ще отидем при великия шейх. И така, кажи следното: «Ja abana iledsi fl ssemavati jaba haddeso smoka». [116] Той бе сключил ръце и гледаше нагоре към своя другар. Лобо също сключи ръце за молитва и започна да повтаря след него думите, но не дотам вглъбен в религиозно смирение, макар напълно да вярваше в силата им. Същевременно погледът му шареше наоколо, търсейки нещо, и тъкмо когато изговаряше «haddeso smoka», очите му така светнаха, сякаш беше открил каквото търсеше. Веднага след това той продължи:
— Ако синът на великия шейх е умрял, за да спаси хората, защо и ние да не направим същото?
— Да, стига да можем.
— Ами ако Лобо би могъл да те спаси, ти какво би направил?
— Толо няма да разреши да го спасяваш, а ще предпочете да умре самият той.
— Но ако е възможно един от двама ни да бъде спасен, в случай че другият се жертва заради него, тогава би трябвало ти да останеш жив!
— Не аз, а ти!
— Може би ще успеем и двамата да се измъкнем, а?
— Как ли?
— Виждаш ли този субах и лубахна, дето растат ей там един до друг? Клоните им са преплетени и шумата им е толкова гъста, че ако двама души се изкатерят на тях, никой няма да може да ги забележи. Нека се скрием горе!
Субахът (Combretum Hartmanni) е средно високо красиво дърво с гъсто растящи клони. Сочните му зелени листа са със силно източени връхчета. Лубахнът достига още по-голяма височина. Латинското му название е «Boswellia papyrifera» и от него се добива африканския тамян.
Двете дървета, растящи много близо едно до друго, образуваха голяма и гъста обща корона, тъй че двама души, още повече чернокожи, наистина можеха да се скрият в листака много добре, без да бъдат забелязани отдолу.
— Толо е твърде отпаднал, за да се изкачи горе — отвърна му неговият приятел.