— Толо,… ти си жив… а аз съм при… при добрият шейх над… над звездите.
— Сигурно има предвид Бог — каза Шварц. — Дали е християнин?
— Християнин или езичник, няма значение. Той е човек и трябва да му се помогне — отвърна Сивия.
Той повдигна седалката на носа на лодката, където се намираше едно сандъче с лекарства и превързочни материали и се залови умело да превързва двете рани на негъра, подпомаган от Шварц с не по-малка сръчност.
В районите по горното течение на Нил и най-леките рани могат да се окажат опасни за живота, ако се занемарят. Това значително увеличава смъртността сред тамошните племена, които и без друго страдат от войнствеността и кръвожадността на своите съседи.
Зъбите на крокодила бяха оставили разкъсани парченца месо. Те едва се крепяха на мястото си и трябваше да бъдат отстранени с помощта на ножа. Това не можеше да не причини болки, които накараха Лобо да дойде на себе си. Той се огледа наоколо.
— Бели мъже и сандехи! — каза той, след като разпозна ниям-ниямите по своеобразните им прически. — Това не са ловци на роби!
— Не, не сме такива — успокои го Шварц. — Намираш се сред приятели.
— Значи… значи Лобо не е… умрял?
— Жив си. Ей там е брегът, откъдето скочи във водата.
— Това е… лодка! Да, вие изтеглихте Лобо от водата и го сложихте тук. Сега Лобо си спомня. Вие сте добри хора. Но къде е Толо?
— И той трябва да се е спасил, защото те сигурно не са го намерили.
— Тогава бързо, веднага да отидем при дърветата, където се крие.
Той понечи да скочи, но болките в краката му попречиха. Раните му все още дори не бяха напълно превързани. Съдбата на неговия другар го тревожеше толкова много, че едва успяха да го успокоят. Но и той самият разбираше, че му желаеха само доброто и се видя принуден да се подчини. Докато довършваха с превързването на раните му, при което той мъжествено понесе болките, го накараха да им разкаже случилото се. Трогателно беше да го слуша човек как говореше за добрия шейх над звездите, за неговия син, който умрял в името на хората, а също и за себе си — как решил заради приятеля си да се обрече на гибел. След като свърши, Шварц се обади:
— Значи Абу ал Мот не се намира в серибата си, а е на път към нея, така ли? Това ме кара да се страхувам за моя брат. А и Абд ал Мот ли е потеглил вече на път? Но тогава серибата е почти обезлюдена!
— Там винаги остават петдесет души — подхвърли Лобо.
— Те не могат да ни изплашат. Сега вече не е необходимо да изчакваме падането на нощта и можем да продължим пътя си и през деня.
— Тогава Лобо ще излезе от лодката. Той трябва да остане при Толо!
— Ти? Ти не можеш да мръднеш оттук. Не си в състояние да стоиш на краката си, а камо ли да вървиш. Трябва да се държиш съвършено спокойно, ако не искаш раните ти да се възпалят и да застрашат живота ти. Затова ще те задържим при нас и ще те пуснем едва когато напълно оздравееш.
— Невъзможно е! Лобо трябва да е при Толо. Къде е той?
— Успокой се! Той е спасен. Ти казваш, че субахът и лубахнът растат от дясната страна на брега. Вашите преследвачи не са се връщали в тази посока. Ще го потърсим.
— Налага се да го намерим, защото той трябва бързо да отиде до Омбула да предупреди хората, тъй като Лобо не може вече да върви!
— Ще сляза на брега, за да видя дали ловците на роби са все още наоколо — заяви кормчията.
— Всички ще слезем. С няколко удара на греблата лодката ще достигне сушата — обади се Бащата на щъркела.
— Това е неразумно. Лодката не бива да спира на брега, преди да сме разбрали дали арабите са си отишли. Сам ще тръгна.
— Но в такъв случай ще трябва да плуваш и крокодилите ще те докопат.
— Няма. От тръстика и бамбук набързо ще направя келек, с който ще се добера до брега. Стига да не е твърде малък, никой крокодил няма да го нападне. Ако е достатъчно голям, да се настаня спокойно върху него, без нито една част от тялото ми да стърчи над водата, никое от тези животни няма да ми обърне внимание.
С помощта на кормилното весло той вкара лодката още по-навътре в тръстиковия гъсталак и започна да реже стебла за сала. Гребците му помагаха.
— Но ако ловците на роби са все още тук, лесно могат да те забележат и тогава си загубен, защото или ще те убият, или ще те отвлекат като роб — предупреди го Шварц.