Така минаваше времето. Слънцето отдавна бе превалило зенита и дърветата вече хвърляха дългите си сенки върху водната повърхност. И ето че в този момент кормчията насочи лодката по към десния бряг. Шварц забеляза това и го попита каква е причината за промяната в курса им.
— Серибата Ом ат Тимса е наблизо — отговори младежът. — Ако искаме да преминем незабелязано, ще трябва да се придържаме колкото е възможно по-близо до отсрещния бряг.
В същия миг Сивия за пръв път отново вдигна глава, за да огледа опасната местност. Изглежда че носът му незабавно намери някаква причина за съвсем необикновена дейност. Започна да се движи във всички възможни посоки и шумно задуши въздуха.
— Какво има? Усещаш ли някаква миризма? — попита Шварц.
— Да. А ти не я ли усещаш? — отвърна Пфотенхауер.
— Не. Не забелязвам нищо особено. А и негрите продължават да напрягат мишци, но не и носовете си. Сигурно твоят нещо се е заблудил.
— Какво? Какво искаш да кажеш? Носът ми да се е излъгал ли? Тогава зле го познаваш! Той поема наведнъж повече въздух отколкото всички вие взети заедно. Мога да се осланям на него.
— Е, тогава какво надушваш?
— Мирише на изгоряло.
— Едва ли! Нищо не усещам.
— Ти, да! Какво ли ще усетиш с твоето носленце, дето едва-едва може да се различи с помощта на бинокъл!
— Може би някой е запалил огън на брега, за да опече птица, риба или нещо друго.
— Не, не ми мирише на печено, а на нещо опърлено, изгоряло, на дърво, глина и камък, също както когато гори къща. Залагам си главата, че там нейде на брега е изгоряла някаква колиба.
В същия миг и Шварц надуши миризмата, а и ниям-ниямите й обърнаха внимание. Кормчията се изправи на мястото си, обърна глава към левия бряг, пое шумно въздух и после каза:
— Нещо гори в серибата Ом ат Тимса. Не е възможно да е другаде. Това е голям пожар, защото димът се издига толкова нависоко, че ей там се кълби над дърветата.
Той посочи с ръка към въпросното място, където над короните на дърветата се виждаше да се издига гъст пушек. Чернокожите прибраха греблата, тъй че лодката остана да се носи само от течението, и отправиха очаквателно погледи към Сина на тайната, за да видят какво ще предприеме или какви заповеди ще им даде. Със силно развитото си зрение юношата огледа местността, доста дълго души носещата се из въздуха миризма, а после каза:
— Гори цялата сериба. Това е възможно единствено в случай, че е запалена нарочно. Ако избухне пожар само в някой отделен токул, реката е толкова наблизо, че бързо може да бъде изгасен. Може би белите са я изоставили, за да основат нова сериба някъде на юг. Трябва да попитаме Лобо.
Събудиха негъра. Щом разбра какво искат да узнаят от него, той страшно се учуди. Заяви им, че както здраво спящият Толо, тъй и самият той не знаели някой да е имал намерение напълно да изостави серибата, а на всичко отгоре и да я опожари. Въпреки това кормчията продължаваше да твърди, че цялата сериба гори. Беше на мнение, че имат всички основания да са извънредно предпазливи. Ето защо накара гребците да приближат лодката до един тръстиков гъсталак и там да я закотвят. Нарязаха достатъчно тръстика, за да замаскират плавателния съд така, че от брега непременно да го вземат за малко плаващо островче. После продължиха пътя си, като оставиха лодката да бъде влачена само от течението, поддържайки курса й с кормилното весло.
Колкото повече напредваха, толкова повече се засилваше миризмата на изгоряло. Хората седяха безмълвно по пейките си и поглеждайки между тръстиковите стебла, навързани около лодката, наблюдаваха левия бряг. Когато се приближиха до самото пожарище. Синът на тайната посочи натам и каза:
— Ей зад онези дървета е разположена серибата! Виждате ли гъстия пушек, който се издига там? Той не идва от една-единствена колиба, а цялото селище е било в пламъци. Все още димят останките от къщите, направени от пръст и глина. А и в реката е имало пожар. Забелязвате ли онова място близо до брега, където тръстиката е почерняла и все още се вие дим?
— Реката не може да гори — отвърна Сивия.
— Реката не, но малкият кораб, ногерът, който беше скрит там. И той е бил подпален. Това могат да направят само врагове. Да не би серибата да е била нападната?
— Сигурно е станало съвсем неочаквано!
— Такива неща стават винаги неочаквано. Не е било необходимо неприятелят да е кой знае колко силен, тъй като в серибата е имало само петдесетина защитници. А може това да е работа на джурите, при които се каним да отидем. Непременно трябва да разберем какво се е случило.