— Не, това няма да стане.
— Но тогава аз никога няма да ги получа!
— Защо?
— Защото никога няма да се върнеш! Беландите ще убият и теб, и водача. Затова той ще те придружи само дотам, докъдето животът му няма да е изложен на опасност.
— Аха, много си откровен! Тогава изобщо няма да наемам водач и ти няма да получиш нито един Абу ноктах.
Негърът разбра, че съвсем не е постъпил умно и за да спаси положението и все пак да вземе парите, каза:
— Нито един джур няма да тръгне към земите на беландите, без цялата ни войска, но водачът ще те придружи до границата на тяхната територия. Там ще трябва да се върне. Ако го попиташ и Sejad ifjal ще ти каже, че е много опасно за водача да прекоси границата.
«Sejad» означава ловец. «Ifjal» е форма за множествено число от «Ifj», слон, следователно «Sejad ifjal» ще рече «ловец на слонове». За Шварц бе напълно неочаквано да завари такъв човек сред джурите и затова попита:
— С какво убива слоновете този ловец?
— С пушката си.
— Нима при твоето племе се намират пушки от този вид?
— При моето племе ли? Не. Та той изобщо не е от нашите хора.
— Ами от кое племе е тогава?
— Не знам. Той съвсем не е негър, а е бял. Ние не го познавахме лично, а знаехме само името му. Той е Много прочут, всички са чували за него. Днес дойде за пръв път при нас тъкмо когато забелязахме пожара. И ни придружи, за да огледа серибата.
— Накъде се кани да тръгне оттук?
— Не знам. Все още не сме намерили време да поговорим за това.
— И ние искаме да хвърлим поглед на серибата. Покажи ни я!
— Елате с мен и бъдете мои гости. Има запален огън, а наловихме и риба. Ще стане хубаво ядене, от което можем да ви предложим.
Той ги поведе и те го последваха. Нямаше кой знае какво за гледане. Пепел и обгоряла зидария, за която е била използвана само кал от Нил. Онова, което ловците на роби бяха оставили в колибите и сега бе спасено, лежеше отрупано на една обща купчина — разбира се, не за да бъде предадено по-късно на Абу ал Мот. Джурите щяха да го задържат за себе си.
Шварц накара кормчията да отиде при лодката и да уведоми гребците, че няма от какво да се страхуват, и там да изчака неговото завръщане. Всички джури се бяха събрали на група. Сред тях се намираше и един мъж, по чиято външност си личеше, че не е от тяхното племе. Наистина кожата му бе силно загоряла от слънцето, но все пак беше много по-светла от тяхната, а чертите на лицето му бяха колкото арабски, толкова и негърски. Фигурата му не беше високи, но много широкоплещеста и изключително яка. Беше облечен със светъл бурнус, който покриваше главата му до челото. На краката си носеше сандали, изплетени от лико, а в ръката си държеше двуцевка, която имаше същия голям калибър, както и едноцевния слоноубиец на словака Бащата на единайсетте косъма. Дългата му сива брада стигаше почти до пояса. Страните на лицето му бяха силно хлътнали. Изразът му оставяше впечатление за душевни страдания, за лишения и голямо физическо напрежение, но погледът на черните му очи беше жив и необикновено остър.
— Това е Sejad ifjal — каза шейхът, като посочи към него. — Той също ще потвърди, че е опасно да се ходи при беландите.
— Искате да посетите беландите? — попита ловецът й измери немците с поглед.
— Само аз искам да отида при тях — отговори Шварц.
— Тогава не ти липсва смелост. Ще ни кажеш ли от кое племе си?
— От никое. Аз съм немзауи [126], а ти едва ли познаваш този народ.
— Познавам го, защото живях при един немзауи, който ме избави от голяма опасност и после ми разказа много неща за своята родина. Твоето отечество се състои от няколко страни, всяка от които си има велик и могъщ султан, но върховният шах, който властва над всички се казва Uilelem auwalani [127]. Така ли е?
— Да — потвърди Шварц.
— Неговият главен везир се нарича Бисамар [128], а най-прочутият му джанарал [129] е Молтика [130], нали?
— Така е.
— Виждаш, че познавам твоята страна и твоя народ. Водили сте големи войни и сте спечелили всички битки, дори сте пленили султана на Фаранза [131]. Обичам храбрите народи, а вас обичам особено много, защото дължа живота си на един от твоите съотечественици.
— Мога ли да науча кой е бил този човек?
— Можеш. Неговото име, е винаги на езика ми, за да го възхвалявам и да му благодаря. Нарича се Емин Паша и властва над страната Уаделаи. Може би го познаваш, а?
— Да. Той е много прочут човек, който прави всичко възможно да постигне все по-голямо благосъстояние за поданиците си. Не търпи никаква търговия с роби, а в своята провинция изобщо е премахнал робството.