— Постъпва много правилно и затова съм му дваж по-голям приятел, макар да е от вашата вяра, а не е последовател на пророка.
— Какво? Мисля че си арабин и ето защо се учудвам, че си противник на търговията с роби.
— Аз съм от Дар Рунга и по-рано притежавах много роби, които ми прислужваха, но имах и един враг и за да ми отмъсти той отвлече моя син, единственото ми дете, и го продаде като роб. Тогава аз върнах свободата на всичките си роби, поверих шатрите и стадата си на моя брат и започнах да пътувам, за да търся отвлеченото си дете.
— И все още ли не си го намерил?
— Не съм. Изминаха дълги години, през които не съм виждал нито сина си, нито родината си. Скитах се по света като Jahudiel Abadi [132], за когото християните разказват, че бил осъден вечно да се скита, защото не дал покой на Иса Бен Мариам. Не съм срещал и моя враг, който ми открадна сина. Не намерих ни най-малка следа и от двамата. Сега не ми остава нищо друго освен да бродя от една страна в друга, от едно племе до друго и да предоставя на случайността да ми донесе някаква вест от изчезналия ми син. Току-що идвам от идрисите и имам намерение да посетя племената беланда и бабукур.
— Но нали ти сам каза, че е много опасно да се ходи при беландите!.
— Да, но ако тръгнеш от тукашните негри, защото живеят с тях във вражда. Обаче аз няма да им кажа, че идвам от джурите. А ти каква работа имаш при беландите?
Шварц му отговори толкова тихо, че негрите нищо не успяха да чуят:
— Искам да ги предупредя, че Абд ал Мот е тръгнал на поход, за да нападне голямото село Омбула.
— Знаят ли джурите какви намерения имаш? — попита ловецът също тъй тихо.
— Възможно е шейхът им да се е досетил. Но аз нищо не съм му казал.
— Не говори за това, защото джурите са приятели на Абу ал Мот. Можеш да бъдеш сигурен, че тайно ще ти поставят какви ли не опасни пречки по пътя. По-добре да се оттеглим настрана, за да можем необезпокоявано да обсъдим този въпрос.
Той отведе двамата толкова надалеч от чернокожите, че те нямаха вече възможност да ги подслушват и наблюдават. Като се подпря с ръце върху пушката си и изпитателно впи поглед в немците, ловецът ги попита:
— Защо искате да направите тази услуга на беландите? Не ви ли е безразлично дали ще бъдат роби или не? Да не би да сте в приятелски отношения с тях?
— Не — отвърна Шварц. — Никога не сме били там и не ги познаваме, но не само нашата религия, а и нашите сърца ни повеляват да ги предупредим.
— Тогава не сте от онези християни, които отиват в чужди страни, за да поробят и използват народите им, а сте също като Емин Паша, който дойде, за да направи хората си щастливи. Но защо изобщо пътувате из тези земи?
— За да изучим какви са тукашните хора, животни и растения.
Арабинът поклати глава и отговори:
— Но от това не можете да имате никаква полза!
Шварц знаеше много добре, че измежду чуждите племена и народи се намират и такива, които не са в състояние да проумеят как така някои хора ще тръгнат да се излагат на опасности в далечни страни само заради нови познания. Въпреки това той каза:
— Не си ли чувал за различните «улум» [133], с които се занимават учените?
— Да, познавах един такъв човек, дето по цели нощи зяпаше звездите с някаква тръба. И каква му беше ползата от тази работа?
— Изчислявал е пътя на звездите и по него е определял времето, годините, месеците, дните и часовете.
— Целта му е била похвална. Но аз видях, че Емин Паша караше хората си да събират камъни и растения. За какво ли могат да му послужат?
— За да изследва лечебните свойства на растенията и после с тяхна помощ да лекува болните. А камъните е искал да изучи, за да разбере дали някой от тях имат ценни качества и дали някъде се намират находища на ценни руди, на злато и сребро.
— След като тъй добре ми обясни всичко, вече ми стана ясно, че науката преследва много полезни цели, И вие ли сте учени?
— Да. При ниям-ниямите се каним да основем научна станция, селище, откъдето ще изследваме страната, за да открием и изучим онези животни, растения и камъни, чиято продажба може да донесе полза на населението й. Ако посредством една такава търговия хората припечелват онова, от което се нуждаят, те ще се откажат от позорната и пагубна търговия с роби.
— Одобрявам намерението ви, защото е много полезно. Вие сте дошли тук като истински приятели на местните племена и народи.
— Истина е. И понеже е така, искаме да предупредим беландите да се пазят от своите врагове, ловците на роби. А може би изобщо не е необходимо аз да отивам при тях. Ти не можеш ли да им занесеш тази вест?