— А може ли да я е грабнало куче? — попита Хес, който си проправи път през градината и живия плет. Крачейки под дъжда, той бързо се огледа и Генц го изгледа изненадано.
— Генц, запознай се, това е Хес. Той ще работи с нас няколко дни.
— Добро утро! Добре дошли. — Генц подаде ръка на Хес, но той само кима към съседната къща:
— Някой чул ли е нещо? Може би някой от съседите?
Отнякъде далеч се чу силен шум от електрически влак, който се стрелва по мокрите релси и Генц трябваше да извика в отговор:
— Не, доколкото знам, никой нищо не е чул. Електрическите влакове рядко пътуват през нощта, но от друга страна има доста товарни влакове по тази линия! Звукът на влака изчезва и Генц отново поглежда към Тулин:
— Разбира се, бих искал да намеря повече следи, но не мога да кажа нищо в момента, освен че никога през живота си не съм виждал такова обезобразено тяло.
— А това какво е?
— Къде?
— Ето там.
Тулин, все още клекнала близо до трупа и посочи с пръст към предмет. Той е вързан с конец към гредата на верандата на къщата за игри и, заплетен в нея, виси на вятъра. Генц се обръща, разплита нишката и обектът започва да се люлее напред-назад. Два тъмнокафяви кестена долепени един до друг. Горната част е доста по-малка от долната. Върху горната са изрязани две дупки като очи. А в долната част са залепени кибритени клечки, обозначаващи ръце и крака. В тази проста фигура, съставена от два кестена, няма нищо необичайно, но сърцето на Тулин изстина за миг и тя не може да обясни защо.
— Кестенов човек… Може да го разпиташ?
Хес гледа Тулин с невинен поглед. Полицейският хумор в класически стил вероятно е силно котиран в Европол и Ная предпочита да не отговаря. Двамата с Генц обменят мнения, но след това един от служителите му се приближава с въпрос. Хес бръкна в джоба на сакото си за новия си мобилен телефон. Откъм къщата се чува свирка — това е полицая, който се бе почувствал зле при вида на трупа, и даваше знак на Тулин, че трябва да отиде. Ная се изправи. Тя оглежда детската площадка, обградена с дървета, покрити с жълти листа. Виждат се само мокри люлки, детска пързалка и площадка за паркур, която изглежда тъжна и изоставена, въпреки наличието на оператори и криминалисти, затъващи във влажната почва, претърсвайки района. Тулин се връща в къщата. Хес продължава да говори на френски по телефона. И следващият влак се втурва по релсите с рев.
Глава 11
На път за центъра на града, в салона на министерската кола Вогел очерта програмата за деня. Министрите се събират в Кристиансборг[5] след което те като цял екип отиват до дворцовата църква, за да участват в традиционното богослужение. След службата Роза ще поздрави служителите си в сградата на Министерството на социалното осигуряване по канал Холменс, точно срещу площад Кристиансборг и след това ще има време да се върне в двореца за официалното откриване на сесията за Фолкетинг.
Останалата част от деня също е ясно планирана, но Роза прави някои изменения в плана и ги отбелязва в календара на своя „iPhone“. Въпреки че, това изобщо не е необходимо — в края на краищата секретарят на министъра познава отлично работата си, но тя предпочита да действа по този начин. Това й помага да се задълбочи в детайлите, да не губи връзка с реалността и да усети, че всичко е под нейния контрол. Особено в ден като този. Но когато колата влиза в двора на Ригдсдаг, Роза вече не слуша Вогел. На кулата на двореца се развяват национални знамена, журналистически автомобили са паркирани по целия площад и тя гледа хората, стоящи под чадъри, подготвяйки се за интервю или правейки репортаж пред фотографите и операторите.
— Асгер, ще минем през задния вход.
Чувайки Вогел, новият шофьор кимва, но Роза отхвърля предложението на своя съветник.
— Не, да минем от тук.
Изненаданият Вогел се обръща към нея, а шофьорът също я гледа в огледалото за обратно виждане и едва сега забелязва какво сериозно лице има той.
— Ако не го направя сега, няма да ме оставят цял ден. Карай към входа, ще сляза там.
— Роза, сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
Колата плавно се изкачва до тротоара, водачът изскача от купето и отваря задната врата. Роза излиза и се отправя към голямото стълбище на Фолкетинг, всичко наоколо започва да се движи, но сякаш в забавено движение: операторите се обръщат, журналистите се втурват към нея. Тя вижда море от лица с отворени уста и чува изкривена отривиста реч.
5
Двореца Кристиансборг — резиденцията на датският парламент и администрацията на министър-председателят