— Роза Хартунг, може ли за минута!
Реалността я настига, тълпата пред нея кипи, камерите трептят точно пред очите й, а въпросите на журналистите я заливат като градушка. Роза успява да изкачи две стъпала; тя оглежда тълпата, отбелязвайки всеки детайл. Гласове, осветителни тела, микрофони, синя капачка, дръпната над набръчкано чело, замаха на ръката му, чифт тъмни очи, опитващи се да следят всичко от задния ред.
— Хартунг, ще направите ли изявление?
— Какво е чувството, да се завърнете на работа?
— Можете ли да ни отделите две минути?
— Роза Хартунг, погледнете тук!
Роза е наясно много добре, че нейните дела са обсъждани в редакциите на различни медии в продължение на много месеци, много по-малко през последните дни, но никоя от тях не очакваше, че сега ще имат възможност да й задават въпроси и затова реши ги хване неподготвени.
— Отстъпете! Министърът ще направи изявление.
Вогел застана пред нея, като се погрижи тълпата да спази дистанция. Повечето правят както им е казано, а Роза изучава лицата им. Много от тях тя вече познава.
— Както всички знаете, за мен това беше един много труден период. Моето семейство и аз сме благодарни на всички за подкрепата, която ни оказваха през цялото това време. Днес започва нова сесия на парламента и е време да продължим. Искам да благодаря на премиера за оказаното ми доверие. Веднага ще се заема с решаването на политическите задачи пред нас. И, надявам се, всички вие ще уважавате моя избор. Благодаря!
Роза Хартунг започва да се изкачва по стълбите след Вогел, който си проправя път сред тълпата.
— Но, Хартунг, готова ли сте да се върнете?
— Как се чувствате?
— Защо мислите, че престъпникът не посочи мястото, където дъщеря ви…
Вогел успява да доведе Роза до тежките врати и когато секретарят на министъра, застанал на прага, протегна ръка към нея, Хартунг сякаш стъпи на сушата от потъващ кораб, който бавно изчезва в бурно море.
Глава 12
— Ние малко променихме обзавеждането, заради новите дивани, но ако искате да го върнем по стария начин…
— Не, така ми харесва.
Роза току-що влезе в кабинета си на петия етаж на Министерството на социалното осигуряване. След като присъства в Кристиансборг и последвалата служба, тя се срещна с много приятели и сега с удоволствие усети как й бе липсвало вниманието към собствената й личност. Колегите в офиса я прегърнаха, други кимнаха приятелски и състрадателно и тя се опита да продължи напред. Само в църквата се съсредоточи върху думите на епископа. След службата Вогел трябваше да разговаря с някого за предстоящите срещи с министъра, а Роза, заедно със своя секретар и няколко помощници, прекосиха площада на Двореца в сиво-кафявата сграда на Министерството на социалните грижи. Отсъствието на Вогел не причинява неудобство на Роза, тъй като сега тя трябва да съсредоточи цялото си внимание върху срещата със служителите и разговора със секретаря.
— Роза, дори не знам как да започна… Като цяло трябва да попитам направо: как се чувстваш?
Така че, дойде време за този разговор, но Хартунг познава много добре секретарката си и разбира, че искрено й желае доброто. Лю, китайка по произход, омъжена за датчанин, има две деца и тя е може би най-добрият човек, когото Роза бе срещала. И все пак Хартунг отново се отклонява от директния отговор — точно както в Кристиансборг и в църквата.
— Радвам се, че попита. Справям се добре, предвид обстоятелствата и сега с нетърпение очаквам да започна. А ти как си?
— Чудесно. Само по-малкият има колики. И по-големият… Като цяло всичко е наред.
— А защо тази стена е толкова гола?
Роза забелязва, че Лю упреква себе си за направеното без нейното съгласие.
— Тук висяха снимките. Но, разбира се, зависи от вас. Ето там са — всички сте заедно и не знаех дали искате да ги виждате…
Роуз отива до кутия, стояща до стената, откъдето наднича ъгълче от снимката на Кристин.
— Добре, ще се видим по-късно. Кажете ми, имам ли малко свободно време днес? Трябва да се срещна с някого.
— Не точно. Трябва да поздравите персонала, после речта на премиера на официалното откриване и след това…
— Добре. Но бих искала да направя тези срещи днес. Скоро. Да ги сместя накъде. И напълно неофициално. Опитах да изпратя имейл на няколко души по път, но системата не работи.