Три минути и четиридесет и осем секунди по-късно разговорът приключва. Продължителността му е фиксирана до най-последната секунда на дисплея, в който Ниландер се взира онемял. Пред него се отваря бездна. Мозъкът отказва да приеме казаното от Хес. Макар и дълбоко в себе си съзнаваше, че най-вероятно всичко е истина. Ниландер изведнъж забелязва с изненада, че служител на пресслужбата стои наблизо и бъбри нещо, след което се втурва към отдела, където дава команда на първия полицай, който се изпречва пред очите му:
— Съберете група за залавяне! И ме свържете с Роза Хартунг! По-живо!
Глава 109
Във вилната зона, където Стийн Хартунг се скита в търсене на следите на дъщеря си, отново заваля сняг и той беше мокър до кости. Единственото му средство, което го кара да се чувства добре се съхранява в малки бутилки, но скоро те ще свършат и той напомня на себе си да спре до магазина на Bernstorffsway. Стийн върви с бавно темпо по градинска пътека, покрита със сняг. От двете му страни са разположени тикви, направени за Хелоуин, посипани със сняг. Той натиска звънеца. В очакване на отговор той поглежда назад към стъпките си върху бялата покривка и разглежда големите снежинки, хаотично въртящи се сред къщите, сякаш се намира в огромна снежна сфера. Някъде му отварят, някъде не и дългото чакане подсказва, че тази врата няма да се отвори за него. Когато се обърна и направи крачка надолу по стъпалата на верандата, изведнъж чува звука в ключалката. Очите на мъжа, отворил вратата, изглеждат познати. Стийн не го познава, но му изглежда че вече го е виждал. Вече беше доста уморен, бродейки из квартала няколко часа безрезултатно и вече нямаше сили да вярва на очите си. Той бе започвал да осъзнава, че търсенето му има само една цел — да успокои все още не преминалата болка. Той разучаваше карти и скици, звънеше на звънците на къщите на хората, но дълбоко в себе си вече усещаше, че всичко това е напразно.
Той объркано обяснява целта на посещението си на човека, който отвори вратата. Разказвайки за ситуацията като цяло, той изразява надежда, че собственикът на къщата може да си спомни поне нещо от случилото се следобед на 18 октомври миналата година, когато дъщеря му уж е минала по тази улица. Стийн показва снимка на дъщеря си, мокра от падналите върху нея снежинки, така че по лицето се бяха появили петна, сякаш от потекла спирала за очи. Той няма време да довърши, а мъжът вече клати глава. След като изчака малко, Стийн се опитва да обясни отново, но собственикът на къщата отново клати глава и е на път да затвори вратата.
Стийн вече не може да се контролира.
— Мисля, че съм ви виждал и преди. Кой сте вие? Сигурен съм, че съм ви виждал!
В гласа на Стийн се усеща недоверие, сякаш разпознава заподозрения в събеседника. Хартунг слага крак на прага, за да попречи на собственика да затръшна вратата.
— И аз ви помня, но това не е изненадващо. Идвахте миналия понеделник и зададохте абсолютно същите въпроси като сега.
След миг Стийн осъзнава, че мъжът е прав. Изгаряйки от срам, той моли за извинение, и напълно объркан слиза по стъпалата и тръгва по пътя. Той чува собственика да пита дали всичко е наред с него, но не го удостоява с отговор. Почти тичайки си пробива път през снежните преспи и спира в края на пътеката близо до колата, където се подхлъзва и се подпира на капака за да не падне на земята. Жалък глупак, това заслужава, като се е вкопчил така в миналото, мисли за себе си. Той се качва зад волана, и се разплаква. Седи в тъмното, в затрупаната от сняг кола, хлипа като дете, и едва усеща вибрацията на мобилния във вътрешния си джоб. Решавайки, че това е Густав, изважда телефона си, вижда многото пропуснати обаждания и го обзема страх. Но се оказва, че не е Густав, а икономката, и Стийн вече е готов да прекъсне разговора, без да каже и дума. Алис обаче казва, че трябва незабавно да намери Роза, защото се е случила неприятност. Той не може да разбере за какво става въпрос, но думите „Кестенов човек“ и „полиция“ го карат да се потопи в нов кошмар.
Глава 110
Три превозни средства на специалните части със силни сирени си пробиват път през трафика по черната киша на тротоара на Обулвар. Ниландер седи в една от колите, които ги следват и по целия път от центъра до посочения адрес се опитва да намери аргументи, които опровергават версията на Хес, за която настояваше в телефонния разговор. Ниландер бе получил снимката от класната стая, свалена от Хес на телефона му и не сваля очи от нея. Въпреки че разпознава лицето на момчето в края отляво, той все още не може да повярва, че Хес е прав.