На известно разстояние от целта сирените спират, за да не уплашат заподозрения. Пристигайки на входа на сградата на отдела по криминалистика, групата е разпределена според разработения план. В продължение на четиридесет и пет секунди полицията обгражда сградата във формата на кошера. Любопитни очи вече гледат през прозорците, а Ниландер минава през снежния воал до главния вход, където всичко изглежда както обикновено. В дежурната стая се чува приглушена музика, а колегите си споделят плановете за уикенда през тезгяха, на който стои с кошница с плодове. Служителят, от който се усеща миризма на лимон с готовност съобщава, че Генц провежда спешна среща в лабораторията си. Чувайки това, Ниландер изведнъж възприе на сериозно казаното от Хес, и обяви тревога. В нарушение на всички правила той отмина кутията със сини калъфи за обувки, изложени за посетители и заедно с трима оперативни лица под любопитните погледи на експерти, седнали зад бюрата си в стъклени клетки, се отправя към лабораторията. Той често посещава тази огромна стая, когато иска да се увери, че доказателственият материал съвпада с този, представен в докладите или в телефонните разговори.
Лабораторията обаче е празна. Както и съседната, която е специално за Генц. Успокояваща атмосфера цари и в двете стаи — всичко е чисто и подредено, и само една пластмасова чаша с остатъци от кафе седи спокойно на масата пред голям екран.
Служителят, който ги заведе в лабораторията, не без изненада установи отсъствието на началника си на работното място и тръгна да го търси. Той тръгва, а Ниландер започва да прави планове как най-добре да съсипе живота и кариерата на Хес, който го беше въвлякъл в тази срамна акция. Сега Генц ще дойде и ще обясни всичко и, може би, дори ще се смее на глас и ще каже, че на снимката въобще не е той. Че никога не се е наричал Токе Беринг. И не той е правил разработване и изпълнение на план за отмъщение години наред. И, разбира се, няма нищо общо с престъпника психопат. И ще опровергае версията на Хес.
Но изведнъж цялата картина се разкрива пред погледа му. Ниландер е в центъра на лабораторията, и има възможност да огледа и двете стаи наведнъж. На празното бюро в кабинета на Генц са личната му карта, ключовете, служебния телефон и пропуска, които той не бе забелязал при влизането си. И са подредени така спретнато, сякаш собственикът им иска да покаже, че повече няма да му трябват. Но не личните вещи на Генц карат Ниландер да се разтрепери. А малкият кестенов човек, който стои върху кибритената кутия до тях.
Глава 111
Хес се обади на Ниландер, когато влезе в последната част на магистралата преди Копенхаген. Беше му се обаждал няколко пъти преди това, но идиота не вдигаше и вече нямаше особено желание да говори с него.
— Какво искаш? Зает съм.
— Намерихте ли го?
Няма го в лабораторията. Генц е изчезнал без следа. С изключение на подписа му, тоест кестеновия човек, с който любезно поздравява преследвачите си. Персоналът бе съобщил, че е заминал на научна конференция някъде в Ютланд. Но след като са направили запитване до организаторите, детективите разбрали, че Генц дори не се е регистрирал при тях.
— А на домашния му адрес?
— Вече сме там. Голям мезонет в нов жилищен комплекс в района на северното пристанище. Но е празен. Искам да кажа, напълно празен: без мебели, без лични вещи и вероятно дори няма отпечатъци.
Видимостта по магистралата не надвишава двадесет метра и въпреки това Хес натиска газта малко по-силно.
— Но поне сте се свързали с Роза Хартунг? Всичко е заради нея и ако…
— Не успяхме да се свържем с нея. Никой не знае къде е и телефонът й е изключен и не можем да го проследим. И съпругът не знае нищо. Само икономката казва, че е тръгнала с кола, след като е намерила някаква декорация от кестени пред входната врата.
— Каква е декорацията?
— Не съм я видял.
— Не можеш ли да проследиш Генц? Чрез телефона или колата му?
— Не; той е оставил служебния телефон в кабинета си, а в автомобилите от криминалистиката няма DVR-и. Някакви други предложения?
— А компютърът в лабораторията? Нека Тулин разбие кода, да видим какво има там.
— Вече имаме група, момчетата се опитват да получат достъп.
— Обади се на Тулин! Тя ще го направи за…
— Тулин — не.
Ниландер изрече нещо зловещо. Хес чува, че той и другарите му слизат по стълбите и стъпалата им отекват във входа. Оказва се, че издирването в празния апартамент на Генц е приключило.