— Какво имаш предвид?
— Явно днес е ходила при експертите в отдела и се е срещнала с Генц. Портиера в гаража преди няколко часа е видял как излизат през аварийния изход, качили са се в колата на Генц и са потеглили. Не знам нищо друго.
— Преди няколко часа? И дори не си й се обадил?
— Опитахме. Току-що бях информиран, че телефонът й е намерен в кош за боклук в близост до криминалистиката.
Думите на Ниландер зашеметяват Хес. Той намалява скоростта в бързо преминаващия поток от автомобили, и се насочва към заснежения край на пътя, едва успял да избегне удар от камион, който бе профучал в дясната лента и накрая спира.
— Тулин не му е нужна. Възможно е просто да я е закарал някъде. Може би до вкъщи или е някъде с нея…
— Хес, проверихме всичко. Тулин я няма никъде. Имате ли още предположения? Къде би могъл да бъде сега?
Марк чува въпроса. Заедно с шума от преминаващите автомобили. Но стои като парализиран. Опитва да излезе от това състояние, но единственото, което все още се движи в колата, са „чистачките“, които се плъзгат нагоре и надолу по предното стъкло.
— Хес?
— Не. Не знам.
Той чува затръшване на вратата, връзката прекъсва. Не сваля веднага телефона от ухото си. Колите летят през разтопената маса от сняг. Чистачките продължават движението си.
Трябваше да й звънне. Трябваше да й се обади от летището веднага щом разбра, че са в беда. Ако той й се беше обадил, щеше да разгледа сцените на престъпленията, над които се беше фокусирал Линус Бекер, и никога нямаше да й хрумне да отиде при Генц. Но той не й се обади и преглъщайки сълзите си, осъзнава че в причината за посещението й при криминалиста, има нещо повече отколкото би искал.
Хес се опитва да насочи мислите си в рационална посока. Той все още има време. Но няма точен отговор на въпроса защо Тулин би отишла при Генц. Ако тя доброволно се е качила в колата му, това означава, че не е знаела кой е той. Генц не би имал причина да й навреди, или да си губи времето с нея. Да, но ако Тулин е изровила нещо и е отишла при Генц, за да му сподели и да се консултира?
Мисълта го плаши. За Генц тя не би била нищо повече от незначителна пречка на пътя, водещ към целта му. А целта му е Роза Хартунг. Винаги тя е била неговата цел — Роуз Хартунг и миналото.
Изведнъж Хес е поразена от една мисъл. Вече е наясно какво да прави. Вярно, това е като изстрел в мъгла, по-скоро вдъхновение, отколкото рационална версия. Но всички други версии са или неправдоподобни или вече са тествани от Ниландер и колегите му в Копенхаген. Той гледа през рамото си, към колите, които профучават, пръскайки почернял сняг във всички посоки. И в две- секундната пауза, достатъчно дълга, за да успее да избегне сблъсък със следващата вълна, Хес натиска газта и пресича пътя на мястото, където е премахната разделителната ограда поради пътни работи. Колата буксува, и Хес вече мисли, че ще се завърти и ще остане на мястото си, като кегла за боулинг, но гумата захваща повърхността, преминава средната лента и излиза в насрещната лента. Той не бе взел предвид интензивността на движението, стисна волана с всички сили, и успява да се промъкне между два камиона и застава на пътя.
Сега Хес вече кара в обратна посока. След миг скоростомерът показва сто и четиридесет километра в час и той изпреварва всички в бързата лента.
Глава 112
— Прекрасен ден за разходка в гората, но доколкото мога да забележа, това е обикновена букова гора.
Чувайки забележката на Генц, Тулин се заглежда още по-внимателно в околния пейзаж. Да, изглежда, че експертът е прав. Дори да не беше така забулено навсякъде, пак би било много трудно да се забележат кестени сред буковете. А сега, когато пейзажът на Mоен е затрупан с бяла покривка, това изглежда все по-невъзможно за Ная.
Те се движат по тясна, криволичеща магистрала. Генц, шофирайки, поглежда часовника си.
— Е, все пак опитахме, но нямам повече време. Ще те закарам до моста, а от там ще можеш да вземеш нещо до гарата във Ворденборг. А аз ще продължа към Ютланд. Става ли?
— Да…
Да, пътуването се оказа безполезно. Тулин се обляга на седалката.
— Извинявай, отнех ти толкова много…
— Не, глупости, всичко е наред. Ти сама каза, че ми е на път.
Ная се опитва да се усмихне в отговор на усмивката на Генц, но не й се получава: бе замръзнала и ужасно изморена.
Те бързо се свързаха с криминалиста, който се е занимавал с пръстовите отпечатъци на Кристин Хартунг по кестеновите фигури. Професор Ингрид Калке от катедрата по природни и биологични науки в Копенхагенския университет се оказа доста млада за такъв висок ранг, около тридесет и пет годишна. Тази крехка жена обаче заговори с глас, който не остави никакво съмнение за авторитета на мнението й. От кабинета си, по Skype, тя потвърди, че плодовете, представени за изследване, не принадлежат към най-разпространения вид в Дания — конският кестен.