— Кестените, от които са изработени фигурките, са годни за консумация. Всъщност климатът в Дания е твърде студен за ядливи кестени, но се срещат и тук — например в района на Лимфьорд. За да бъдем точни, този вид е хибрид от европейски и японски кестен и принадлежи към рода Castanea sativa x Castanea crenata. На пръв поглед принадлежи към сорта Маригал, който сам по себе си не е рядък вид. Необичайното в този случай е, че се кръстосва със сорта Boucher de Betisac. Повечето експерти смятат, че този хибриден сорт е изчезнал в Дания. Аз например, последно чух за него преди много години, когато представителите на този сорт бяха засегнати от определен вид гъбички. Но вече ви разказах за това.
Да, тя вече е обяснила на Генц забележителните подробности за растежа на кестена в Дания. И Тулин отбеляза, че Генц замълча, когато професорът му напомни за това. Вероятно бе взел забележката й за своя грешка, като критика към неговия отдел, защото разследващите се запознават с този факт едва сега.
И тук консултациите щяха да приключат, ако Тулин не беше задал още един въпрос:
— Можете ли да ми кажете къде за последно са регистрирани кестените Marigal-Betisak в Дания?
Професор Ингрид Калке разговаря два пъти с един от своите служители и разбра, че последните регистрирани кестени от този сорт растат на някои места на остров Mоен. Тя обаче повтори, че този сорт се смята за изчезнал. Независимо от това, Ная записва имената на съответните местности на Моен в близост до пролива Грьонлум, който е между Моен и Фалстър и се сбогува с професора. След това трябваше да отдели известно време, за да обясни на Генц значението на получената информация.
Според Тулин значението на находката било следното. Тъй като плодовете с пръстовите отпечатъци на Кристин Хартунг не принадлежат към видовете конски кестен, те не биха могли да се окажат на тарабата за продажба от нея и Матилда и по този начин произходът им става още по-загадъчен. Сега вече няма логика, как кестеновите фигури с пръстовите отпечатъци на Кристин, биха могли да се окажат в ръцете на Бенедикт Сканс и Асгер Неергор. И версията на Ниландер е под въпрос. Тулин беше особено вдъхновена от факта, че кестените от същия сорт като тези с отпечатъците на дъщерята на Хартунг могат да бъдат намерени само на няколко места в Дания, или по-скоро — само на някои места на остров Моен. Ако сортът наистина е толкова рядък, както твърди професорът, търсенето на тези места може да доведе до значителни резултати за разследването. И в най-добрия случай да открият нова информация за извършителя и съдбата или поне местонахождението на Кристин Хартунг.
Генц едва сега разбра накъде бие Тулин. Тя иска да каже, че случаят с убийството може все още да не е решено. Този Хес вероятно е прав. Възможно е някой да ги е нагласил по такъв начин, че подозрението да падне върху младата двойка.
— Хайде. Шегуваш ли се?
Генц се засмя и отказа да я закара на Моен, за да търси там кестени. Но тя започна да го убеждава, че все пак ще мине по тоя път, ако отива в Ютланд. Тоест, почти му е на път. Генц поклати глава, но след това осъзна, че тя така или иначе ще отиде там. И тогава той се съгласи, за което Ная му беше много благодарна. От една страна, защото днес не можа да използва служебната кола. От друга страна, защото бе разчитала на неговата помощ, да идентифицира и провери сортът кестен, ако, разбира се, изобщо го открият.
За съжаление, нещата не се получиха както ги планираха от самото начало, въпреки че Генц се оказа добър шофьор и въпреки снеговалежа успя да ги закара до посоченото от професора място на Моен само за час и половина. Обаче вместо гори те намериха там или пънове, покрити със сняг, или нови жилищни сгради. Имаше само един последен шанс и Тулин убеди Генц да отбие от магистралата и да тръгне в обратна посока към моста за Зеландия по криволичеща магистрала, от едната страна на която се простира гора, а от другата — ниви. За Генц ставаше все по-трудно да преодолее снежните преспи и въпреки че той не губи кураж, в един момент стана ясно, че те ще трябва да сложат край на начинанието си.
Тулин си спомни за дъщеря си и дядо си. Празникът в училището, очевидно отдавна бе приключил и тя реши да им се обади и да им каже, че се прибира.
— Виждал ли си мобилния ми телефон?
Ная претърси всичките си джобове, но не можа да намери телефона си.