Възрастните явно се изплашиха. След това имаше много шепоти по този случай, включително и в съблекалнята, и скоро в детската градина се въведоха нови строги правила, което беше много тъжно. Роза сякаш напълно беше забравила всичко това. Но една вечер, когато майка й и баща й прекараха цял ден в покупки и сглобяване на двете нови легла и боядисване на стените в стаята за гости, тази история неволно изскочи в главата й. Не бе правила никакви усилия да я запомни.
През отвора на открехнатата врата Роза вижда две малки същества, с наведени глави да вървят по коридора. Тя чува стъпките им по стъпалата на верандата, където баща им вече е поел чантите им. В коридора, майката пита къде ще бъдат изпратени близнаците.
— Все още не сме намерили ново място за тях, но се надявам търсенето да не отнеме много време.
Възрастните се сбогуват. Роза няма желание да вижда близнаците, защото има болки в стомаха. Сякаш коремът й е вързан на възел. Да, не е по силите й да промени историята, защото бе казала вече всичко и не може да си признае лъжата. Такива истории трябва да се пазят в тайна и да не се казват на никого. И въпреки това, виждайки какъв подарък са оставили близнаците на леглото й, тя чувства, като че ли бомба е избухнала вътре в нея. Пет кестенови фигурки, свързани със стоманена тел, сякаш се държат за ръце и образуват кръг. Двете фигури са по-големи от останалите, сякаш представляват баща и майка, стоящи с трите си деца.
— Е, Рози, всичко свърши.
Роза минава покрай родителите си. Чувайки изненаданите им гласове зад нея, тя изскача на двора. Бялата кола току-що се е отделила от тротоара и се придвижва бързо към завоя. Забравяйки че е без обувки, само по чорапи Роза се втурва след нея с всички сили, докато той изчезва от погледа. Последното нещо, което вижда, са тъмните очи на момчето, което я гледа от задната седалка.
Глава 114
Дневната светлина започва да изчезва, когато завива на горски път и натиска газта. Отново започна да вали. Снегът почти напълно покри следите от протекторите — Роза едва може да ги различи напред по фаровете. Първо пропусна правилния завой и трябваше да спре до първата къща, която видя, и да попита за указания. Тя никога не е идвала на Моен и дори да беше, нямаше да има особено значение. Следвайки съветите на стопанката на къщата, Роза се обърна и потегли в обратна посока. Близо до огромно кестеново дърво продължи по горски път, на който първия път изобщо не обърна внимание. Пътят се вие сред стари и оголени широколистни дървета и ели и изобилства от резки завои. Роза обаче стриктно се придържа към следите от автомобил, който наскоро е минал тук и това е единствената причина, която й помага да продължи без да изпадне в канавка. Междувременно виелицата не утихва, следите напълно изчезват под прясно падналия сняг, а Роза е завладяна от паника. Наоколо няма сгради, няма хора, изобщо нищо, просто гора и път. Ако отново отиде на грешното място, вероятно ще закъснее завинаги.
Въпреки това, точно в момента, когато тя е напълно отчаяна, гората внезапно се раздели и пътят я води директно към заснежения двор на голямо имение, заобиколено от огромни дървета. На външен вид имението изобщо не е това, което Роза си е представяла. Съдейки по описанието в доклада, който прочете на екрана на компютъра в министерството, то трябваше да е разрушена, окаяна сграда. Но не. Пред очите й се появява почти идилична картина. Роза спира, изключва двигателя, изскача в снега и, забравяйки да затръшна вратата, набързо се оглежда, така че парата от дъха й се разсейва във всички посоки.
Пред нея е къща с две дълги крила, двуетажна, със соларен покрив, което на пръв поглед й напомня на имение от някакъв роман на Мортен Корк[57]. Вярно е, че бялата мазилка на фасадата е осветена от модерни лампи, които осветяват двора, където тя стои. Малки стъклени куполи на камери за видеонаблюдение са монтирани в ъглите под сламен покрив. Блуждаещи отражения на открит огън се виждат през прозорците с бяла завеса на приземния етаж. Над главния вход стои табела „Кестеновото имение“, изписано с чисто черни букви. Виждайки я, Роза осъзнава, че е попаднала на правилното място.
57
Мортен Корк (1876–1954) — датски писател, автор на множество популярни романи, описващи селския живот в Дания.