Тя просто не може повече да чака. Вкарва колкото е възможно повече въздух в дробовете си и крещи с всички сили, така че викът й отеква в големия двор и изчезва сред дърветата:
— Кристин…
Стадо врани излита от клоните на дърветата, извисяващи се зад къщата. Птиците летят над покритите със сняг стопански постройки и когато последната от тях се скрива, Роза забелязва фигурата му на вратата на плевнята.
Той е висок — около метър и осемдесет и пет. Носи разкопчано палто от водоустойчива материя. В едната си ръка държи синя кофа с трупи, в другата — брадва. Лицето му е кротко, младежко, Роза не го разпознава веднага.
— А, намери го, значи… Е, добре дошли! — казва той с някакъв приятелски глас и хвърляйки й кратък поглед, тръгва към къщата. Снегът скърца под краката му.
— Къде е?!
— За начало се извинявам от факта, че имението не изглежда така, както беше тогава. Когато го придобих, смятах да го пресъздам в предишния му вид; Исках да видите как беше тогава. Но тогава тази мисъл започна да ме потиска.
— Къде е тя?
— Тя не е тук. Моля, можете да се убедите сама.
Сърцето на Роза се къса. Цялата сцена й се струва сюрреалистична. Мъжът спира на прага, учтиво й отваря вратата и отстъпва встрани, като изтупва снега от ботушите си.
— Влез, Роза. Нека да приключим с това.
Глава 115
В къщата е тъмно и студено. Роза вика дъщеря си, вървейки по коридора, и оглежда стаите. Изтичва по стълбите към втория етаж, разглежда отново всички стаи, но със същия резултат: там няма никой и нищо. Никакви мебели, никакви неща, само миризмата на лак и прясно подрязани дъски я преследва навсякъде. Наскоро реновираната къща е напълно празна и на Роза й се струва, че изобщо не е била оборудвана. Слизайки долу на първия етаж, чува гласа му. Той тананика нещо, някаква стара детска песен. Роза я разпознава и кръвта й се смразява. През вратата към хола тя вижда, че той е клекнал с гръб към нея и разбърква жарта в печката с ръжен. В синя кофа до него забелязва брадвата. Роза я грабва с бързо движение. Той обаче изобщо не обръща внимание на това. Все още стои приклекнал на пода, но когато поглежда към нея, ръцете й започват да треперят и са нужни много усилия, за да задържи брадвата.
— Кажи ми какво си направил с нея?
Той затваря капака на печката и внимателно спуска резето.
— Вече е на по-добро място. Не е ли това, което обикновено се казва?
— Питам, какво си направил с нея?
— Както и да е, това ми казаха, когато попитах къде е сестра ми. Такъв е парадокса. Първо изпращат двама близнаци в мазе, където таткото прави каквото си пожелае с тях, а майката, жадна за нови неща, му хвърля свежи идеи и дори заснема всичко на камера. И тогава разделят близнаците, за да не се виждат дълги години, като казват, че за тях ще е по-добре.
Роза не знае какво да отвърне на това. Той се изправя, а тя затяга хватката си върху брадвата.
— Виж, казах добро място, но това не е много успокояващо. Според мен по-лоша е неизвестността. Не си ли съгласна?
Вероятно е напълно луд. По пътя до тук Роза размишляваше как трябва да се държи с него, но никаква логика, стратегия или план не биха й помогнали да се справи с неговия спокоен вид. Роза пристъпва към него.
— Не знам какво се опитваш да постигнеш. И не ме интересува. Трябва да ми кажеш какво си направил с Кристин и къде е тя сега. Чуваш ли?
Той й хвърля бърз поглед и й се струва, че брадвата в ръката й се е разтворила. Усеща, че в очите й напират сълзи. Да, той е прав: тя няма да може да използва брадвата, защото в противен случай никога няма да узнае истината. Роза се бори със сълзите, но те вече се стичат по бузите й и на лицето му се появява лека усмивка.
— Нека да приключим с това. И двамата знаем какво искате, и аз ще ви го предоставя. Единственият въпрос е колко искате да знаете.
— Ще направя всичко… Просто ми кажете всичко. Защо не искаш…
Бързо, така че тя няма време да реагира, той се приближава до нея и притиска нещо меко и мокро към лицето й. Острата миризма я удря в ноздрите. Роза се опитва да се освободи от ръцете му, но той е твърде силен и шепотът му се приближава съвсем близо до ухото й:
— Ето така. Вдишвай. Скоро ще свърши.
Глава 116