— Получавала съм и друг път писма от луди. И по принцип те не означават нищо.
— Да, но това…
— Няма да позволя да ме уплашат. Ще си върша работата и ще оставя контраразузнаването да свърши своята.
— Всички мислим, че се нуждаете от защита. Те ще ви защитят, ако…
— Не, нямам нужда от защита.
— Но защо?
— Защото според мен това не е необходимо. Посланието е самоцел. Написана е от някой нещастен човек, който просто се крие зад параван; и освен това не ни е нужно всичко това у дома, в момента.
Енгелс я гледа с известно недоумение, както винаги в онези редки случаи, когато се докосва до личния й живот в разговор с него.
— Имаме нужда нещата да бъдат нормални, ако искаме да продължим напред.
Първият заместник-министър е на път да каже нещо, а Роза разбира, че не е съгласен с нея.
— Енгелс, наистина оценявам, че се грижите толкова много за мен, но ако няма нищо друго, ще отида в залата — искам да чуя речта на премиера при откриването на сесията.
— Добре. Ще ги уведомя за вашето решение.
Роза се отправя към вратата, където Лю вече я чака. Енгелс гледа след нея, и Хартунг усеща, че ще остане в офиса дълго след нейното излизане.
Глава 16
Дългата правоъгълна сграда с прилежащия й параклис е разположена върху оживената от трафика артерия между областите Nørrebro и Østerbro. Недалеч от входа, градът е пълен с живот, с коли и забързани пешеходци и само на един хвърлей място, щастливи гласове могат да се чуят от детските площадки и скейт паркове. Но в най-дългата сграда с четири напълно стерилни зали за аутопсии и охлаждащи камери в мазето е невъзможно да се дистанцираш от мисълта за смъртта и мимолетността на всички неща. И заради това, мястото изглежда някак нереално. Тулин бе идвала в катедрата по съдебна медицина много пъти, но никога не свикна с обстановката там и винаги с нетърпение очакваше да се върне отново през люлеещите се врати в края на дългия коридор, по който върви сега. Току-що бе приключила огледа, заедно с патоанатома на тялото на Лора Киер и се опита да се свърже с Генц. Гласовата му поща отново повтори автоматичната си покана да остави съобщение, но Тулин го прекъсва и опитва отново нетърпеливо. Генц й обеща предварителните преписи от кореспонденцията от електронната поща на Лаура Киер, както и текстовите й съобщения и история на разговорите до три часа следобед, но вече беше три и половина и от него нямаше й следа.
Изследването на тялото не разкри нови съществени доказателства. Техният гост от Европол, или откъдето и да е дошъл, разбира се, не се яви на уговорения час и Тулин не си направи труда да чака дори за секунда. Тя просто помоли патоанатома да започне. Останките на Лора Киер лежаха на плочата за аутопсия, докато корнера преглеждаше записките си на екрана и обясняваше за необичайно натоварения си ден. Имаше няколко пътни инцидента, вероятно поради силния дъжд, информира я той. „Както и да е“, каза той и започна систематично с корема й. Съдейки по съдържанието на стомаха, вечерята на жертвата се състоеше от супа от тиква, салата от броколи с пилешко месо и след това чаша чай; възможно е обаче чая да е изпит преди храната. Тулин го помоли да премине към тази част от заключението, чиито данни могат да бъдат използвани по един или друг начин от разследването. Експертът винаги реагираше доста остро на подобни искания: "Тулин, това е същото като да поискаш от Пер Киркеби[6] да обясни смисъла на работата си“, но тя настоя. Денят още не беше донесъл отговорите, на които разчиташе Ная, и докато съдебният лекар четеше записките си, звукът на дъжд на покрива на сградата я накара да се почувства като в ковчег.
— По тялото има много синини и разкъсвания. На пострадалата са нанесени от петдесет до шестдесет удара с някакъв стоманен или алуминиев пистолет. Не мога да кажа какъв вид оръжие е това, но ако се съди по естеството на раните, то в края е снабдено с топка с размер на юмрук, а топката от своя страна е плътно покрита с малки два-три милиметрови игли.
— Нещо като боздуган?
— По принцип да, но не е боздуган. Мисля, че може да е някакъв вид градински инструмент, но не мога да кажа нищо по-конкретно. Лентите на китките показват, че жертвата не е била в състояние да се съпротивлява. Освен това тя многократно е падала, което води до допълнителни щети.
Тулин знаеше доста от това, от сутрешния разговор с Генц и затова най-много се интересуваше дали са открити следи от Ханс Хенрик Ходж за участие в престъплението.