Тулин слуша без да може да си поеме дъх. Инструментът замлъкна. Жената също замлъкна. Но последвалото мълчание може би означава само това, че скоро ще дойде нейния ред да бъде подложена на същото изтезание? Тя си помисли за Ле и дядо си и сърцето й се сви от болка, че може би никога повече няма да види дъщеря си.
Изведнъж в тишината се чува звукът на мотор, който приближава. Отначало Ная не може да повярва на това, което чува, но изглежда, че някаква кола се движи в двора. Когато спира и шофьорът изключва двигателя, тя се убеждава, че предположенията й са правилни.
— Тулин!
Ная разпознава гласа му. Но това е невъзможно — тази мисъл първо проблясва в главата й. Той физически не може да бъде тук, той трябва да е на път някъде далеч, далеч. Факт е, че той е тук и това поражда в нея надежда. Тулин крещи с всички сили, но звуците, които издава, са толкова слаби, че той не може да я чуе. Поне от двора. Тогава тя започва да рита отчаяно в страничната стена на багажника. Някъде в кухото пространство се чува ехо и тя продължава да тупа на същото място.
— Тулин!
Той вика името й още няколко пъти. Тогава гласът му заглъхва — сигурно бе влязъл в къщата. И е попаднал право в ръцете на Генц. В крайна сметка той отдавна бе разбрал, че Хес е пристигнал, иначе нямаше да спре мъченията. Осъзнавайки това, Тулин продължава да удря в стената на багажника.
Глава 118
Входната врата се отваря и с влизането си в къщата Хес бързо разбира, че в хола и на втория етаж няма никой. С пистолет в ръка той набързо се спуска по стълбите, минава още веднъж през някакви тъмни помещения, но не успява да намери никакви признаци на живот, с изключение на собствените си мокри стъпки. Връщайки се в хола, той се приближава до работната маса в близост до печката, където на стената висят снимки на тримата — Роза Хартунг, Тулин и той. Спира и се ослушва. Не се чува звук, освен дишането му, но печката все още е топла и Хес има чувството, че Генц е някъде тук.
Гледката на имението го изненада. Очакваше да види разпаднала се развалина, тъй както къщата беше описана в полицейския доклад и отначало помисли, че е дошъл на грешен адрес. Вярно е, че веднага забеляза колата на Роза Хартунг в двора, вече почти напълно покрита със сняг, и предположи, че стои там поне от около час. Хес обаче не намери колата, с която бяха тръгнали Генц и Тулин, и реши, че тя е или скрита някъде, или е някъде другаде. Той се утеши с надеждата, че първата версия е правилна. Освен това, когато приближи до къщата, Марк веднага обърна внимание на многобройните камери за видеонаблюдение, поставени отгоре на фасадата. Така че, ако Генц е у дома, тогава той вече знае за пристигането му. И за това Хес, без да се колебае и за секунда, започна да вика първо името на Тулин, а след това на Роза Хартунг. Ако бяха наблизо — и ако бяха живи — имаше шанс да го чуят. Но колкото и да се ослушва, затаил дъх, в зловещата тишина, той не дочака отговор.
Марк бързо се връща в кухнята, въпреки че вече бе успял да я разгледа по-рано и се опитва да възстанови в паметта си кадрите от архива със снимки от местопрестъплението. И така, убитото момиче е седяло от едната страна на масата за хранене, а момчето лежи на пода от другата страна. Това обаче сега не е важно — интересува го вратата на фона на снимката. И реши, че тя вероятно води към мазето, където е намерено тялото на Мариус Ларсен и близнаците. Пространството обаче е изцяло преработено и новия интериор, напомнящ кухненски кът в IKEA, му е непознат. Дори стените са позиционирани по различен начин. В центъра стои голям котлон, неизползван, с шест газови горелки и аспирация от хром над него. От страни е разположен американски хладилник, два двойни кухненски шкафа, китайска мивка, пералня и голяма фурна все още с фолио на стъклото на вратата. Не се вижда врата, още по-малко да води до мазето, само малък проход към килер.
Хес бързо се връща обратно в коридора, хвърля поглед към стълбите и наднича под тях, надявайки се да намери люк или врата за мазето, но не намира нито едното. Той вече е готов да повярва в лудата идея, че в къщата няма мазе. Онзи Генц, или както се нарича той, отдавна го е напълнил с бетон, за да не му напомня повече за случилото се, когато са живеели тук…
Изведнъж отнякъде в далечината се чуват звуци, сякаш от удари. Хес замръзва и слуша, но не може да определи какви са тези звуци. Как да разбера откъде идват. Не се вижда нищо, само снежинки падат под светлината на външните лампи в двора. Хес бързо се връща в кухнята, този път възнамерявайки да разгледа килера, а след това, минавайки през вратата на помещението към другата част от къщата, за да провери дали има прозорци, стълби или друго, което може да отговори на въпроса дали има сутерен в сградата. Когато минава покрай бар плота Хес обаче спира. Хрумва му една мисъл. Марк се приближава до първия от двата бели двойни шкафа, приблизително там, където от старата снимка си спомня, че е вратата на мазето. Той отваря и двете врати, но не намира нищо друго освен празни рафтове. Тогава Хес отваря вратите на втория килер — и веднага вижда бяла дръжка. Рафтовете и задната стена са премахнати, разкривайки очертанията на тежка бяла метална врата в задната част на самата кухня. Хес влиза в празния шкаф, натиска дръжката, вратата се отваря в другата посока и зад нея вижда стълби.