Хес отново плюе и този път забелязва, че локвата кръвта в краката му не е от него. Той проследява откъде тече и вижда отворена рана от ръката, увиснала на операционната маса. Върху нея лежи неподвижното тяло на Роза Хартунг; върху лявата й ръка, на мястото, където преди е била ръката, се поставени пластмасови хирургически скоби, за да се предотврати кървенето. А на дясната й ръка изглежда също има дълбок разрез; обаче под нея е поставена синя кофа. Хес едва успява да различи съдържанието му и това предизвиква нов пристъп на гадене.
— Какво направи с Тулин?
Той обаче не вижда Генц. Преди малко той бе хвърлил мобилния телефон в скута на Хес, който се опитваше да се изправи, и се премести се в далечния ъгъл на стаята и изтрака с нещо.
— Генц, спри! Те знаят кой сте и ще ви намерят. Къде е тя?
— Няма да намерят нищо. Забравихте ли кой е Генц?
Позната остра миризма удря носа на Хес и експертът се появява пред очите му. Той пръска керосин по стените, след това отива до масата, където лежи Роза Хартунг, напръсква голяма част от течността върху неподвижното й тяло и продължава да обикаля стаята.
— Генц разбира малко от криминалистика. Когато пристигнат, тук няма да има и следа от него. Генц е измислен с една цел и когато разберат това, влакът вече ще е далеч.
— Генц, чуй ме…
— Не, нека да не усложняваме нещата. Допускам, че случайно сте надушили какво се е случило тук. И сега не е нужно да ми разказвате приказки, че ми съчувствате и че ще ми намалят срока, ако призная, и други глупости в същия дух.
— Не ти съчувствам. Както изглежда, си се родил психопат. Жалко, че тогава си успял да се измъкнеш от мазето.
Генц го поглежда и се усмихва почти изненадан.
— Трябваше да приключа лайняния ти живот много отдавна. Точно тогава, когато стоеше с гръб към мен и гледаше оня боклук Квиум на дървото във ваканционното селище…
Хес отново изплюл кръв. Усещайки вкуса на желязо, той прокарва езика си по горните предни зъби и се уверява, че два от тях са счупени. Да, така е — престъпникът е стоял в тъмната градината до тялото на Квиум и той дори не си е представял такова нещо…
— Всъщност си мислех, че не представляваш опасност за мен. Повярвах на слуховете, че си пълен нарцистичен задник, който се е провалил в Европол. И изведнъж се появяваш, за да разчлениш прасето или да си поговориш за Линус Бекер и загрявам, че не само Тулин трябва да държа под око. Между другото, видях как играехте на татко, мама и бебе пред Урбанпланен. Наистина ли си падаш по тази уличница, а?
— Къде е тя?
— Във всеки случай не си първия. Наблюдавах гостите, които идваха при нея. За съжаление не си нейн тип. Обаче ще поздравя Тулин от теб преди да й прережа гърлото.
Генц излива остатъците от керосин върху него, който пари очите му, както старите и новите рани по главата му. Той задържа дъха си, докато течността се излива върху него и тръска глава, опитвайки се да се отърси от капките. След това, отваряйки очи, той вижда, че Генц сваля бялата си роба, навива я заедно с маската и шапката и хвърля белия сноп на пода. Той стои пред бяла метална врата, явно тази, която води към бетонните стълби към кухнята. В ръката си държи кестенова фигура. Генц гледа Хес право в очите и прокарва фигурката с клечката кибрит вместо крак по кутията. И когато пламъкът погълна по-голямата част от фигурата, го хвърля в локвата с керосин на пода и затваря вратата зад него.
Глава 120
Гърбът на една от задните седалки поддава със силно скърцане, седалката се премества малко напред и в пролуката, образувана в предната стена на багажника, Тулин най-накрая вижда светлина. Обляна в пот, тя лежи неподвижно за миг, събира всичката сила, която й е останала, и тика главата си в пролуката, за да може да погледне през десния страничен прозорец. Тънка вертикална ивица светлина от лампите в двора свети през леко притворената порта и Тулин предполага, че колата в чиито багажник се намира, е паркирана в плевнята.
Тя не може да отвори ключалката на багажника. Но забелязва, че предната му стена отстъпва, когато я бута с крак, и продължава с тези движения, помагайки си с раменете, използвайки ги да се изтласква. Тя се блъска все повече в стената и успява да разшири празнината и да избута по-голямата част от тялото си в кабината. Все ще намери нещо, с което да пререже лентата, с която са вързани ръцете и краката й и тогава можеше да смята, че все още има време. Тишината в къщата е непоносима за нея — ако можеше да стигне до там и да намери пистолета си, те биха били двама срещу един… Освен това Хес не е глупак. В края на краищата, щом е пристигнал в имението, е разбрал че Генц е убиецът. И ако е така, вероятно знае, че трябва да внимава…