Тулин няма време да обмисли това, защото изведнъж се чува силен шум — сякаш нещо избухва. Усеща, като че ли внезапен порив на вятъра е изпълнил платната до краен предел. И това се случи много близо, най-вероятно, в самата къща и евентуално в стаята, от която преди се чуваше приглушен женски плач.
Задържайки дъха си, Ная се ослушва. Да, наистина някъде наблизо бушува огън и вече може да усети дима. Тя се извива на всички страни, за да влезе напълно в салона и се опитва да разбере защо в къщата изведнъж избухна пожар. И тогава си спомня двете метални кутии на масата в хола. Веднага що влезе ги забеляза, но не им придаде значение, като насочи цялото си внимание към снимките на стената и Генц. Но ако пожарът е избухнал по сценария на Генц, това означава, че нещата са катастрофално лоши за Хес.
Тулин натиска тялото си в пролуката, вдига краката си и се озовава на задната седалка на колата. Тя лежи на една страна, но след това успява да застане на четири крака. И така, сега нейната задача е да стигне със завързани ръце до дръжката на вратата. Тулин вече си представя как ще намери някакъв инструмент в плевнята, ще пререже лентата на краката и ръцете си с него и ще се втурне в къщата. И тогава през пролуката между портата на плевнята вижда Генц.
Той излиза през главния вход, с кутия в ръка и излива някаква течност от нея на пода. Слизайки по стъпалата на верандата, покрита със сняг, той хвърля кутията вътре, драсва клечка кибрит и го хвърля на стъпалата, след което се обръща и тръгва директно към Тулин. Зад него, със скоростта на степен огън, пламъците се разпростират из цялата къща. Когато се приближава до портата на плевнята, огъня в прозорците на първия етаж вече е стигнал до тавана и това е причината Тулин да вижда силуета му.
Тя се хвърля на пода зад шофьорската седалка и в същия миг вратите се отварят. Танцуващите отражения на пламъка проникват в плевнята и тя се свива на топка, така че Генц да не я намери. Шофьорската врата се отваря, той се качва зад волана и с бузата си, притисната към облегалката, тя усеща тежестта на тялото му. Той вкарва ключа в запалването, пали двигателя и когато колата излиза от плевнята в снежния двор, Тулин чува, че първите прозорци се пукат от жегата.
Глава 121
Хес отдавна е станал безразличен към смъртта. И не защото мрази живота, а защото съществуването в този свят му причинява болка. Той не потърси помощ, не отиде при малкото приятели, които му бяха останали, и не послуша съветите на никого. Той просто избяга. Тичаше с всички сили, но тъмнината го гонеше по петите и въпреки това на моменти успяваше да се скрие от нея. В малки оазиси в чужди европейски земи, където душата му отпочива и където го очакват нови впечатления и нови предизвикателства. Въпреки това тъмнината винаги го изпреварваше отново и отново, заедно с изгубените лица, от които в спомените му се бе събрала цяла банда. Той нямаше никого и самият той не беше никой. Дълговете му не бяха към живите, така че мъртъв не би липсвал на никого. Така беше, но сега тук, в мазето, той изпита различни чувства.
Когато вратата се затръшна зад Генц и пламъкът пробяга като змия по натопения с керосин под, той веднага пропълзя към кървавия инструмент, хвърлен на операционната маса. Не беше трудно да се разбере с каква цел Генц използва това оръжие. И не отне много време на Хес да пререже лентата, с която бяха вързани ръцете му с диамантените му зъби. После направи същото с лентата на краката. Когато огънят вече обхвана половината от стаята и започна да се приближава до операционната маса, Марк успя да вдигне мобилния си телефон и пистолета от пода и да се изправи на крака. Кълбетата от черен дим се издигнаха до тавана, пламъците се приближаваха все по-близо и без колебание Хес, първо, един по един, разкопча кожените каишки на ръцете и краката на Роза Хартунг. Той едва успя да вдигне неподвижното й тяло и да го пренесе в ъгъла, където Генц не беше разлял керосин, когато огънят обхвана операционната маса.
Времето обаче изтича. Пламъците вече облизват панелите от дървесина по стените. Те са на път да стигнат до тавана, а той и Роза също целите са в керосин. Въпрос на секунди. Огънят все някога ще стигне до техния ъгъл или температурата ще се повиши до такава степен, че те просто се запалят спонтанно. Единственият изход е вратата, зад която изчезна Генц. Но се оказа невъзможно да я отвори: дръжката беше толкова гореща, че сакото на Хес, което би използвал като ръкавица за фурна, веднага ще се запали от контакт с нея. Черният облак дим от тавана стана по-голям и тогава Марк забеляза, че няколко къдрещи се струйки дим достигат големия панел от ПДЧ на стената пред него. Хваща триона и използвайки го като лост, откъсва ъгъла на плочата при първия опит. Пъхва пръсти в образуваната празнина, и премества плочата встрани.