Хес смяташе, че главния проблем за да не могат да разкрият какво наистина се е случило с Кристин Хартунг е липсата на материали сред твърде оскъдното „наследство“ на Генц. Такива документи по всяка вероятност бяха изтрити, унищожени или изгорени, подобно на „Кестеновото имение“, превърнати в пепел. По тази причина Марк имаше големи надежди за двата мобилни телефона, намерени в разбитата кола в гората, но и двата се оказаха съвсем нови: Генц ги бе използвал едва в последния ден от живота си. Но според данните на неговия GPS приемник, успяха да установят, че наскоро той няколко пъти е посещавал един регион в Северна Германия югоизточно от Росток. Отначало този факт не привлече особено внимание, защото Генц преди това си бе сътрудничил с германската полиция. Въпреки това, вчера, след като Хес получи отговор на запитванията си за фериботните връзки до Фалстер и Лоланд, които експерта е използвал, той се заинтересува от тази следа. Оказа се, че тъмнозелен автомобил под наем, който Генц е поръчал в петък вечерта, малко преди да загине, набучен на кестенов клон, все още го чака на фериботния кей в Росток. След като се свърза с германска компания за коли под наем, Хес разбра, че колата е наета от жена.
— Der Name der Mieterin ist Astrid Bering[59] — каза служител на компанията по телефона.
От този момент разследването рязко се активира. Хес се свърза с познатите си в германската полиция по заобиколен начин и разбра, че сестрата близначка на Генц вече е регистрирана на немски адрес, който може да бъде локализиран в района на малкото село Bougewitz, на два часа от Росток и недалеч от границата с Полша. Хес си спомни, че според специалния регистър следите от сестрата на Генц се губят, след като е била изписана от психиатричната болница преди по-малко от година. Така че, ако Генц е поддържал връзка с нея — а това се потвърждава от данните на неговия GPS приемник — тогава неговата сестра е единственият човек, който има информация за съдбата на Кристин Хартунг.
— Тулин, събуди се!
Мобилният телефон на съседната седалка звъни и Ная повдига сънното си лице изпод пухеното яке, което я покрива.
— Вероятно германците се обаждат. Аз шофирам, затова ги помолих да звънят на твоя номер в случай че има нещо. Но може да не отговаряш.
— Защо, да не съм инвалид. И между другото, говоря отлично немски.
Хес се усмихва на себе си, когато Тулин, все още сънена изважда мобилния телефон от джоба на пухеното си яке. Лявата й ръка, счупена на две места, е с шина, цялото й лице е натъртено и ожулено — тя все още е в този вид. Макар че и Марк не изглежда по-добре, затова двамата бяха чудесна двойка, когато преди половин час закусваха на шведска маса на ферибота. След това слязоха долу и се качиха в колите, и когато Хес й предложи да поспи по пътя, Ная нямаше нищо против. Започвайки в събота следобед, те работеха като луди, опитвайки се да получат поне някаква новина за съдбата на Кристин Хартунг. Шефовете им бяха отпуснали няколко дни, за да завършат работата и да се оправят, така че Хес си помисли, че на Тулин ще й дойде добре да поспи. И, освен това й беше безкрайно благодарен — в края на краищата, ако тя не беше ударила Генц в главата, той най-вероятно щеше да го блъсне и убие. Хес я намери в безсъзнание върху снега точно зад дървото, на което висеше Генц, без да осъзнава колко тежки са нараняванията й. Когато чу звуците на сирените, той я изнесе на пътя и с първата бърза помощ я изпрати в най-близката болница.
— Yes… Gut… I understand… Danke[60] — Тулин приключва разговора, очите й светват.
— Какво казаха?
— Оперативната група чака на паркинга на пет километра от адреса. Някой от местните каза, че в тази къща наистина живее жена и според описанието, изглежда, е на възрастта на Астрид Беринг.
— И?.. — По лицето й, Хес се досеща, че не е съобщила всички новини, само не знае дали са добри или лоши.
— Жената, обикновено се държи на разстояние. Но няколко пъти е забелязвана да ходи в гората с дете на около десет или дванадесет години. Местните смятат, че това е нейният син.