Глава 125
Слънцето грее през заледените прозорци. Астрид оставя торбите върху палмовия килим в коридора и чака с нетърпение малкото семейство на велосипеди да отмине къщата й, за да не я видят как отваря вратата и излиза на двора. И трябва да измине петнадесет стъпки до гаража, където се намира малкия Seat, но се налага да побърза, защото ще трябва да се върне и да вземе Муле, преди да се появи друг велосипедист или кола на пътя.
Астрид почти не беше спала. През по-голямата част от нощта стоя будна и се опитваше да разбере какво се е случило, а в седем и петнадесет сутринта реши да се подчини на брат си и да избяга. Тя отключи вратата към малкия килер, побутна Муле с нежни движения, каза й да се облече и самата тя отиде да се приготви. От миналата седмица не беше ходила в магазина, затова днес направи само няколко хрупкави сандвича с хляб и конфитюр и изми ябълка за Муле. Астрид беше приготвила куфарите още в петък вечерта, когато брат й каза, да бъде готова когато пристигне, за да тръгнат веднага. Въпреки това той никакъв не се появи. Астрид дълго го чака, застанала до прозореца на кухнята и със затаен дъх, надничайки към фаровете, които от време на време се появяваха на пътя. Но всеки път отминаваха малката й самотна къща, сгушена между полето и гората. Астрид изпитваше едновременно страх и облекчение, но цял ден не смееше да направи нищо и просто го чакаше. Ден след ден. Обикновено винаги се обаждаше в уговореното време, сутрин и вечер, за да разбере дали всичко върви както трябва, но последният път, когато това се случи, беше в петък сутринта. Самата тя не можеше да му се обади, защото нямаше телефонния му номер. Той я беше предупредил отдавна, че не е безопасно да му се обажда. И тя се примири и с това, както винаги му се подчиняваше във всичко, без значение какво ще предложи. Защото беше силен и най-добре знаеше какво е нужно.
Ако не беше брат й, Астрид би умряла отдавна от наркотици, алкохол или самоубийство. Той неуморно я настаняваше в различни болници и клиники, където се прилагат най-нови методи на лечение. И отново и отново слушаше лекари, които обясняват естеството на психичната й травма, но тя все още не можеше да проумее, че той възприема страданията й като собствени. Астрид, разбира се, беше напълно наясно на какво е способен — в края на краищата тя с очите си бе видяла всичко, което се случи онзи ден, преди толкова години в имението на Ерум. И така, напълно погълната от болката си, тя не забеляза колко силно го боли и него, но вече беше късно.
Преди около година той я отведе от последната болница и я качи в колата. Качиха се на ферибота и продължиха, до място на юг от Росток, където й бе купил селска къща на нейно име, в която можеше да живее през цялата година. Астрид нищо не разбираше. Самото място и вълшебните есенни цветове, особено ярки през този ден, й направиха такова впечатление, че душата й беше изпълнена с чувство на благодарност към брат й за любовта му към нея. И това чувство не я напусна до момента, в който й каза с каква цел е купил тази къща и как ще я използва.
Това се случи една вечер, когато се върна с малко момиченце, което спеше в багажника на колата му. Астрид беше ужасно уплашена. Тя разпозна момичето, защото през последния месец бе виждала лицето й на телевизора в стаята за отдих в болницата. И тогава брат й с чувство на триумф й каза чия дъщеря е… Астрид се противопостави на намеренията му, но той много се разгневи. Заяви, че веднага ще убие детето, ако сестра му откаже да се грижи за него. След което заключи момичето в килера, специално подготвен за това, и не остави на Астрид никакъв избор, като накрая й съобщи, че в къщата има много камери за видеонаблюдение и той ще може да проследява всяко тяхно движение. Астрид се страхуваше от него, но страхът й стана още по-голям от деня, когато го видя с брадва в ръка до тялото на мъртвия полицай.
В началото тя избягваше да общува с момичето и само й носеше храна в килера два пъти на ден. Но от плача на детето й стана непоносимо и горчивата му съдба й напомни за собствения й затвор. И скоро Астрид й позволи да излиза от килера и да яде с нея на масата в кухнята. Или да гледат заедно младежки сериали в хола на някой от немските телевизионни канали. В крайна сметка Астрид осъзна, че двете са затворнички под един покрив и времето не минаваше толкова бавно, когато бяха заедно. Един ден обаче момичето се опита да избяга от къщата, и Астрид трябваше да й препречи и отново я заключи в килера. Наблизо нямаше съседи, така че никой не можеше да ги чуе, но въпреки това случката остави неприятно чувство в нея и тя разбра, че симпатизира на момичето. И веднага след коледните и новогодишните празници, които Астрид нямаше сили да празнува, тя реши да установи строго ежедневие в къщата, за да прекарват времето си по-разумно.