Хес реши да посети гроба за първи път. Не знаеше точно къде е, но в кабинета на гробището му обясниха как да стигне до малка горичка. Гробът, както и очакваше и се страхуваше, предизвика огромна тъга в него. Надгробен камък с позлатен надпис, някакъв вид вечнозелени растения и дребен чакъл — виждайки всичко това, той се чувстваше безкрайно виновен. Той сложи горското цвете върху камъните, свали сватбения пръстен и го зарови под камъка. Щеше да е добре, ако го беше направил много отдавна, но дори и сега му беше трудно. Стоейки на гроба, Хес се върна назад в спомените за първи път от години. Когато напусна гробището, на душата му беше много по-леко.
Следващото такси, хвърляйки киша, минава покрай входа на терминал три. Хес гаси цигарата си и обръща гръб на дъждовната стена. Тулин не дойде и това вероятно е по-добре. В края на краищата той беше неудачник, и не може да живее като всички останали. На път към ескалатора в зоната за контрол на сигурността Хес изважда мобилния си телефон, за да отвори бордовата си карта и открива, че е получил текстово съобщение.
"Bon Voyage!" — това е цялото му съдържание. Той гледа кой е изпратил съобщението и докосва прикачената към него снимка.
Той не успява да разбере веднага какво е изобразено на снимката. Някакво гъсто, разклонено дърво, нарисувано от детска ръка със снимки на него, папагал и хамстер, залепени за клоните. Вече разбрал всичко, Марк се смее от сърце. По пътя към контрола на сигурността той преглежда съобщението отново няколко пъти — и всеки път се усмихва.
— Изпрати ли я? Той получи ли я?
Ле поглежда майка си, а Ная оставя мобилния си телефон настрана и се оглежда, за да скрие таблото в кухненския шкаф.
— Да направих го. По-добре отиди да отвориш на дядо си.
— Кога ще дойде отново?
— Нямам идея. Върви да отвориш.
Ле се отправя към коридора, където звъни звънецът. Изпращайки текстово съобщение, Тулин сложи край на събитията от този странен ден. В началото беше емоционалното посещение на момчето на Киер с Ле и Хес. Не беше много по-лесно за нея и в „Експеримент“, който илюстрираше семейния ад, където Ле ги беше завлякла. В кафене насред крещящи деца, заедно с родителите им, поглъщайки храната, която са донесли със себе си, тя изведнъж почувства, че живота й е в опасност, ако следва същия модел, като възрастните, които седят наоколо. Ная отлично знаеше, че Хес не е такъв тип и въпреки това, когато я погледна в очите и се накани да каже нещо, тя веднага си представи къща във вилно селище, пенсионни спестявания и голямата лъжа за щастливо семейство. Да, тя му каза, че по-късно ще се отбие до летището, но само за да се сбогуват без прекомерни чувства и да се върне у дома, чувствайки се напълно в безопасност.
Вкъщи обаче упоритата Ле помоли майка си да отпечата една от фотографиите на Хес, която е направила близо до пещерата на Лъва. Обяснявайки, че иска да постави тази снимка върху дъската на семейното дърво на училището.
Тулин дълго се съпротивлява, но в крайна сметка беше принудена да се предаде. Когато дъщеря й залепи снимката на родословието, се оказа, че Хес изглежда толкова естествено върху нея, колкото представителите на животинския свят от двете му страни. Именно тази снимка на Най, по настояване на Ле, тя изпрати на Хес.
Тулин стои до кухненския шкаф и се усмихва. Докато Ле отваря вратата в коридора, тя решава да прикрепи таблото към стената с габър. Не на най-забележимото място, разбира се. И, да речем, близо до аспиратора. Нека си виси — ден или може би два…
Глава 130
Линус Бекер вдишва свежия въздух. Над него бяха надвиснали тежки тъмни облаци. Платформата на гарата в Slagels е празна. В краката на Линус има малка раница с неща, които той искаше да вземе със себе си от "принудителното". Току-що беше освободен от затвора и би трябвало да изпитва радост и облекчение, но не чувства нито едното, нито другото. Да, той е на свобода, но защо му е на него?
Дълбоко в себе си, Линус обмисля предложението на адвоката, да предяви иск за морални щети. В края на краищата той лежа по-дълго, отколкото се полага за такова престъпление: хакване на архив с фотографски документи от местопрестъпления. Парите, разбира се, са добри, смята Бекер, но в същото време чувства, че това няма да му помогне да преживее голямото разочарование, което го обзе. Историята на Кестеновия човек не приключи така, както се беше надявал. Откакто разбра по време на миналогодишния разпит каква важна роля е изиграл, се чувстваше прекрасно. В началото не можа да разбере кой е оставил мачетето в гаража, но когато разследващите, опитвайки се да го накарат да признае вината си за 17-ти път, му показаха снимка на оръжието на рафта, Линус обърна внимание на малката кестенова фигура на заден план… Той събра две и две — и се призна за виновен. И всеки ден в "принудителното" с нетърпение очакваше настъпването на есента, когато кестеновия човек ще разкрие следващата си стъпка. Очакванията му бяха повече от оправдани, когато започнаха да пристигат новини за убийствата. Радостта обаче бързо свърши. Защото кестеновия човек се оказа жалък аматьор, на когото той наистина не можеше да заложи.