Влакът пристига. Линус Бекер грабва раницата си за дръжките и влиза във влака. Седи до прозореца, все още завладян от скуката в живота си. Изведнъж забелязва самотна майка, седнала леко приведена срещу него, с малката си дъщеря. Тя се усмихва и му кима любезно. Линус също й се усмихва учтиво.
Влакът започва да се движи. Черните облаци се разсейват. А Бекер размишлява как би могъл да подреди живота си така, че да не се измъчва.