— Няма ли открити други следи? В спалнята, в гаража? — Тулин е нетърпелив да научи нещо ново и започва да задава въпроси, веднага щом се озовават в огромната стая, където ги е довел Генц.
— Не, но преди да продължа, бих искал да знам дали мога да му се доверя. — Генц затваря вратата и кима към Хес. И макар Ная като цяло да беше доволна, че той така бегло изрази несигурност към непознатия, фразата на Генц и за нея прозвуча неочаквано.
— Какво имаш предвид?
— Това, което възнамерявам да ви кажа, има известна нотка на сензация и не искам да поемам рискове, в случай че тази информация изтече там, където не трябва. Нищо, както се казва, лично. Надявам се, че ме разбираш?
Последният въпрос беше адресиран до Хес, който обаче не реагира.
— Ниландер го включи в екипа. И тъй като всъщност присъства тук, смятам че можем да му се доверим.
— Точно това имам предвид.
— Поемам отговорността. А сега ми кажете какво сте открили.
След миг Генц се обръща към клавиатурата си и бързо набира кода за достъп, а с другата си ръка взема очилата за четене, лежащи на масата. Тулин не го беше виждал такъв досега. Той е напълно сериозен и много развълнуван. Въпреки това тя очаква да види по-съществена причина за състоянието му от тази, която се появи на екрана с висока разделителна способност на пръстов отпечатък.
— Открих това случайно. В края на краищата взехме всички отпечатъци, където е намерено тялото, тоест на детската площадка, в случай че извършителят се е подпрял някъде, ранен на пирон и други подобни. Отпечатъците на пръстите там са многобройни и са оставени от децата, играещи на площадката и в къщата. И по същата причина, както между другото е по правилата, ние проверихме и кестенявата фигурка, защото тя беше сравнително близо до трупа.
— И какво е толкова важно?
— Този отпечатък, оставен в долната част на фигурата, тоест върху частта, която може да се нарече тяло. И той беше единственият. Не знам доколко сте наясно, но когато става въпрос за сравняване на отпечатъци, обикновено търсим десет фрагмента за идентификация. Що се отнася до този конкретен отпечатък, ние идентифицирахме само пет, тъй като той е размазан. Но пет по принцип също са достатъчни. Във всеки случай, това го имаше в няколко съдебни дела, когато…
— Достатъчни за какво, Генц?
Вече беше показал тези пет фрагмента на отпечатъка с помощта на електронен молив и цифрова дъска на бюрото, но когато чу въпрос, той остави молива настрани и погледна Тулин.
— Съжалявам. Достатъчни, за да се твърди, че пръстовият отпечатък върху кестеновия човек — в пет фрагмента — е идентичен с пръстовите отпечатъци на Кристина Хартунг.
За кратко Тулин забравя да диша. Тя, разбира се, не можеше да знае предварително какво ще каже Генц, но поне очакваше да чуе нещо, принадлежащо на нейната слънчева система.
— Съответствието беше открито от компютъра, тъй като той идентифицира всичките пет фрагмента. Процесът е напълно автоматизиран, и се базира на данни от хилядите разпечатки от минали случаи. Обикновено се разчита на повече фрагменти. Най-често говорим за десет, но, както казах, се смята, че пет са достатъчни за…
— Но нали Кристин Хартунг е мъртва. — Тулин започна и продължи с раздразнен тон: — Разследването установи, че тя е била убита преди почти година. Случаят е решен, а нарушителят е осъден.
— Знам го много добре. — Генц сваля очилата си и я гледа. Казвам само, че отпечатъкът…
— Значи това е грешка.
— Не е грешка. Проверявах всичко отново и отново в продължение на цели три часа, защото исках да съм напълно сигурен. И сега съм абсолютно убеден. На петте фрагмента, има пълно съответствие.
Хес през цялото време седеше сякаш на заден план и се занимаваше с мобилния си телефон, но тук той се изправи от мястото си с тревожно изражение на лицето и Тулин разбира, че е следил разговора. Генц със сдържан тон му обясни дактилоскопската система, която е използвал, а Хес казва, че Европол използва същата система за идентифициране на хора по пръстови отпечатъци. Генц наистина засия: не бе очаквал гостът да знае тази техника, но той не сподели ентусиазма му, а зададе неочакван за останалите участници в разговора въпрос:
— А коя е Кристин Хартунг?
Тулин сваля очи от пръстовия отпечатък и поглежда в различните му — синьо и зелено око.
Глава 18
Дъждът спря, но футболното игрище около салона все още е пусто. Той вижда как самотна фигура преминава между дървета и върви през полето, чиято влажна изкуствена повърхност искри под светлината на прожекторите. И едва когато минава през последната врата и се приближава до бетонната ограда на празния паркинг, той се убеждава, че наистина е тя. Момичето е облечено по абсолютно същия начин, както в деня, когато изчезна, а походката му беше болезнено позната — по този походка той винаги я разпознава сред хиляди други деца. Когато вижда колата му, тя веднага се втурва към нея, шапката пада на земята, лъч от прожектор огрява лицето й и той вижда широката й усмивка. Бузите й са зачервени от студ, той вече усеща миризмата й и с нетърпение очаква да я прегърне, да я притисне към себе си. Тя се смее на глас и го вика при себе си, както се е случвало толкова пъти преди, а сърцето му е готово да се пръсне, когато отваря вратата, притиска момичето към гърдите си и започва да се върти наоколо с нея…