Глава 20
Вратата към огромната вила се отвори и като видя лицето на Стийн Хартунг, Тулин веднага съжали, че са дошли тук. С престилка на кръста и мерителен съд в ръка — разбра че като е отключвал вратата, не е очаквал да ги види с Хес на прага.
— Вие ли сте Стийн Хартунг?
— Да.
— Извинение за притеснението. Ние сме от полицията.
Лицето на Хартунг се променя. Сякаш нещо се бе счупило отвътре в него или сякаш се върна към реалността, за съществуването на която бе забравил за миг.
— Може ли да влезем?
— Какво става?
— Буквално сме за няколко минути. И ще е по-добре, ако говорим вътре.
Тулин и Хес се оглеждат смутено в хола, без да кажат и дума. Отвъд стъклените врати на вътрешния двор, градината е потънала в мрак. Трапезната маса е подредена за трима души под голяма лампа на Арне Якобсен[8], а ароматно ухание на яхния се носи от кухнята. Тулин изведнъж изпита желание да избяга оттук, докато собственикът на къщата не се е върнал. Поглеждайки колегата си, застанал с гръб към нея, тя отново се убеди, че няма смисъл да разчитате на помощта му.
След като приключи разговора с Генц в отдела по криминалистика, Ная се обади на Ниландер, който й отговори с раздразнен тон, защото го беше хванала по време на среща. Настроението му обаче не се подобри дори след като му съобщи защо се обажда. Отначало Ниландер не й повярва, заяви, че това е грешка, и продължаваше да настоява, докато не му даде да разбере, че Генц е проверил всичко сто и седемнадесет пъти. Въпреки общото й отрицателно впечатление за отдела, Тулин отлично разбираше, че Ниландер далеч не е глупак и бе осъзнал колко сериозна беше информацията, получена от нея. Той предположи, че вероятно има някакво логично обяснение за случилото се, някаква естествена връзка, която те все още не са разбрали и затова ги изпрати в семейство Хартунг, за да изяснят някои подробности.
По пътя, в колата, Хес не беше особено приказлив. Тулин накратко му разказа за случая с Кристин Хартунг. По онова време, тя още не беше постъпила в отдела, но естествено случаят беше тема за разговор във всички медии, дълго след като беше затворен. И все още е така. Дванадесет годишната Кристин Хартунг, дъщеря на Роза Хартунг, политик и министър на социалните грижи, която току-що днес бе направила завръщане в политиката, изчезна преди почти година, докато се прибира у дома след тренировка. Чантата и моторът й бяха хвърлени в гората. Няколко дни по-късно полицията задържа младия програмист Линус Бекер. Той вече има няколко наказателни присъди за сексуални престъпления и редица преки и косвени доказателства свидетелстват срещу Бекер. По време на разпит в полицейското управление в Копенхаген той призна, че е изнасилил Кристина Хартунг, след това я удушил и същата нощ разчленил тялото с мачете, което по-късно било намерено със следи от кръвта на момичето в гаража му. По собствено признание той погребал останките на жертвата в няколко горски района на Северна Зеландия, обаче Линус Бекер, на когото беше поставена диагноза параноидна шизофрения, не успя да посочи точните места на полицията и след два месеца на разследване с големи ресурси те се отказаха, когато настъпи студа и задачата стана невъзможна. През пролетта с голямо медийно внимание съдът осъди Линус Бекер на възможно най-тежкото наказание, а именно задължително лечение в специален отдел на психиатрична болница за неопределен период. Това означаваше, че нарушителят ще прекара в затвора петнадесет до двадесет години или дори повече.
Ная чу, че радиото се изключи в кухнята и Стийн Хартунг се върна в хола.
— Жена ми е горе и ако сте дошли… Той спира, опитвайки се да намери думите. — Ако сте намерили нещо… Тогава бих искал да бъда първият, който ще го чуе, а на съпругата си…
— Не, дойдохме по друга причина.
Домакинът я поглежда въпросително. От една страна, изглежда облекчен, а от друга, все още разтревожен.
— При огледа на едно местопрестъпление днес, открихме определен предмет, по който, очевидно, са оставени отпечатъци на дъщеря ви. Говорейки конкретно, говорим за така наречения кестенов човек. Имам снимка на този предмет със себе си и бих искал да я разгледате.
Стийн Хартунг разглежда снимката в ръцете на Тулин и я поглежда с объркан поглед.
— Не сме сто процента сигурни, че това са нейните отпечатъци. Въпреки това вероятността е толкова голяма, че се налага да получим обяснение как биха могли да бъдат там.