Възрастен мъж в кожено палто с малко куче на ръце излиза на улицата и подозрително гледа младата жена, която се промъква към стълбището, без да звъни на домофона. Тя се изкачва по широкото стълбище, на етажите, на които са разположени истински имения. Изкачвайки се на третия етаж, жената чува музика, идваща от апартамента, чука на вратата само веднъж и, без да чака отговор, я отваря и с внимателни стъпки влиза в огромното антре. Себастиан стои с мобилния си телефон в ръка; току-що завършил разговора и сега се усмихва, радвайки се на неочакваната й поява. Той все още носи костюм — очевидно единствената форма на облекло, призната в семейството му.
— Здравей!
Тулин сваля палтото си.
— Съблече се, имам само половин час.
Тя разкопчава ципа на панталона му и започва да сваля колана си, но после изведнъж чува приближаващи се стъпки.
— Къде е тирбушонът, момчето ми?
На вратата се появява възрастен мъж с остри черти; с бутилка вино в ръка. Музиката свършва и Тулин чува какофонията на гласове от хола.
— Това е моят баща. Отче, това е Ная. — Себастиан, все още усмихнат, ги запознава помежду си, а междувременно няколко деца, играейки, се втурват през коридора в кухнята.
— Радвам се да ви видя. Мила, ела тук…
Тулин няма време да се огледа, тъй като тя е заобиколена от майката на Себастиан и други членове на семейството му. Опитвайки се да откаже три пъти поканата, тя най-накрая осъзнава, че ще трябва да остане за вечеря.
Глава 22
Улицата е оживена, а флуоресцентни лампи на паркинг за велосипеди осветяват баскетболното игрище само от едната страна. Мокрите деца с лица от Близкия Изток спират за момент, оглеждат преминаващата фигура и след това отново се връщат към играта. В района на парка Один на Външен Nørrebro няма много бели жители, така че когато някой се появи, хората забелязват. Обикновено са полицаи, униформени или цивилни, но винаги идваха по двойки, никога сами като тази фигура, скитаща наоколо с пакет храна, запътила се към покрайнините на жилищния комплекс. Хес се изкачва по стълбите до четвъртия етаж и минава през външната галерия до последния апартамент. Пред всички врати има торби за боклук, велосипеди и всякакъв вид боклук, на едно място от отворения прозорец се чува арабско говорещи гласове и миризми на екзотични подправки, което накара Хес да си припомни тунизийския квартал в Париж. Пред последната врата с надпис 37C има градинска маса, която е виждала много по-добри времена и разклатен пластмасов стол. Хес спира пред нея и изважда ключ.
Апартаментът с две спални е тъмен и той включва светлината. Скромната му пътна чанта стои до стената, където я бе оставил, когато получи ключа от администратора на жилищния комплекс днес следобед. Наскоро боливийски студент е наемал апартамента, но младежът заминал за родината си през април и оттогава според администратора жилището на Хес не е било наемано. Което вероятно не е толкова странно. В хола, комбиниран с кухня, има маса, два стола, малък кухненски комплект с газова печка за две горелки; подът е неравен, с дупки и четири голи стени с мръсни петна. И никакви неща, принадлежащи лично на него, освен може би стария аналогов телевизора, който все още работи, тъй като е свързан с общия кабелен канал между собствениците на жилища.
Никога не е имало причина да обзаведе това място, защото Хес рядко е там, но през годините ипотеката се изплаща от наематели, така че той бе задържал апартамента. Хес съблича якето си, сваля кобура и цигарите си и окачва якето върху облегалката на стола, за да изсъхне. За трети път през последния половин час той набира номера на Франсоа, известен само на двамата, но той все още не отговаря и Хес не му остави съобщение.
Седнал на масата, той отваря торба с виетнамска храна и включва телевизора. Хапвайки пилешка супа с юфка, превключва каналите, които са в изобилие. Накрая се натъква на новинарска програма, показваща епизоди от появата на Роза Хартунг в Кристиансборг, докато гласът на водещия разказва историята на изчезналата й дъщеря, която е станала жертва на Линус Бекер. Хес продължава да превключва каналите и намира популярна научна програма за южноафрикански паяци, характерни с това, че поглъщат своята майка веднага щом се родят. Паяците, разбира се, напълно не го интересуват, но не отвличат вниманието му от мисълта, за това как бързо да се върне в Хага.