Последните няколко дни бяха много драматични за Хес. Миналия уикенд той бе отстранен от задълженията си, а това направи новият му шеф в Европол, германец на име Фрейман. Макар и не съвсем неочаквана, но все пак реакцията на шефа изглеждаше твърде емоционална. Поне, според Хес. Слуховете за това решение се разпространиха до всички етажи на системата и бързо бяха стигнали до Копенхаген и вече в неделя вечерта получи заповед да се върне у дома. На срещата в понеделник в управлението датските му шефове не повярваха в неговата версия на случилото се и припомниха, че действията му са особено злополучни, предвид вече затруднената връзка на датската полиция с Европол, която беше обтегната още от прословутия референдум, когато датчаните гласуваха срещу засилване на сътрудничеството с Европейския съюз в областта на правосъдието. С други думи, Хес не допринася с нищо за подобряването на връзките, които вече съществуват само благодарение на милостта на Европол. Един от шефовете дори подчерта, че всъщност е нанесъл рана, която все още не е излекувана напълно.
Хес се опита да се защити, като каза, че е натопен. След това минаха през контролния списък на неговите грехове: дисциплинарни въпроси, включващи спорове с началниците му; отсъствия; като цяло измъкване от работа; обвинения в пиянство и купони в европейските столици; и след това всеобхватната теория за професионално изчерпване. Той възрази, че това е буря в чаша и беше сигурен, че проверката ще се окаже в негова полза. В главата си той вече беше в 3:55 на полета за Хага — билетът му вече беше резервиран — и ако самолетът не се забави, той щеше да се върне в апартамента си на втория етаж в Зеекантстраат, за да се отпусне на дивана и да гледа отложената Шампионска лига между „Аякс“ Амстердам и „Борусия“ Дортмунд. Но тогава се взриви бомба. И докато не се изяснят всички обстоятелства по делото му, от следващата сутрин е назначен като следовател на предишното си място на работа, тоест в отдела за разследване на престъпления срещу личността.
Като цяло Хес не взе нищо със себе си за Копенхаген. Преди да замине, той хвърли само необходимото в пътна чанта и след неуспешната среща в управлението се отправи да облизва раните си в един от малките и по-евтини хотели, собственост на пиетисти[9], в района на Главната гара. Първо той се обади на партньора си Франсоа, обясни му ситуацията и в същото време разбра каква е ситуацията в Хага. Франсоа е плешив французин на четиридесет и една години, родом от Марсилия, полицай от трето поколение, детектив до мозъка на костите, но необикновено мил и приятен човек, единственият сред колегите, на когото Хес беше склонен да се довери. Франсоа каза, че проверката е започнала и той ще информира Хес за разследването и, ако е възможно, ще го прикрие. Освен това той е предложил действията да бъдат координирани, така че докладите да не оставят впечатление, че авторите им са в спор. И тъй като беше въпрос на разследване на държавен служител и телефонните им разговори могат да бъдат подслушвани, те се разбраха да си набавят нови мобилни телефони и SIM карти, за да избегнат подслушването. Разговаряйки с Франсоа, Хес изпи кутия бира и се опита да се свърже с управителя на жилищния комплекс, който съхранява ключа от апартамента му. Защо да плащате за хотел, когато има собствено жилище в града? Телефонът в офиса на управителя обаче не отговори и без дори да се съблече, той заспа в хотелското легло и проспа началото на футболния мач, в който Аякс Амстердам беше понесъл срамно поражение от германците с резултат 0: 3.
Паяците тъкмо изядоха майките си, когато новият му мобилен звънна. Франсоа не се справя особено с английския и затова Хес винаги му говори на френски, въпреки че френският му език също далеч не е перфектен, защото го е научил сам.
— Как беше първият ти работен ден? — беше първото нещо, което Франсоа попита.
— Супер.
Те обмениха накратко информация. Хес разказа на колегата си, какво ще напише в доклада, а той му съобщи последните новини за процеса на проверката. Когато приключиха да говорят за работа, Хес почувства, че нещо безпокои французина.
— Имаш ли да ми казваш нещо?
— Да, но ти няма да ме послушаш…
— Да не го усукваме.
— Просто мисля на глас. Слушай, защо не се отпуснеш? Да поживееш малко в Копенхаген… Вероятно ще се върнеш, но може би е по-добре да останеш засега там? Да се откъснеш от всичко това. Да презаредиш батериите. Ще срещнеш хубави датски момичета…