— Прав си. Не искам да слушам това. По-добре, направи обяснението си възможно най-скоро и го предай на Фрейман.
Хес затвори. Перспективата да остане в Копенхаген става все по-непоносима с изтичане на деня. Близо петте му години в Европол не бяха пикник, но всичко е по-добре от тук. Като служител за връзка, представляващ датската полиция, той по принцип можеше да се задоволи със седенето пред компютърен екран в кабинета си в централата, но скоро след пристигането си Хес беше назначен като следовател в тяхната транснационална мобилна работна група. Средно той вероятно е прекарал 150 дни в годината в командировки. Едно място беше заменено с друго. След Берлин последва Лисабон, след Лисабон — Калабрия, от Калабрия се премести в Марсилия — и така продължи. Хес прекарваше кратки почивки между пътуванията в Хага, където му беше осигурено жилище.
Той поддържа контакти с датската система, като от време на време изпраща доклади до Копенхаген, в които докладва за теми, свързващи международната организирана престъпност със страните от Северна Европа и по-специално с Дания и други скандинавски държави. По правило той общуваше с местните служители по електронна поща, в редки случаи — по Skype и този метод на комуникация от разстояние беше много подходящ за Хес. Същото се отнасяше и за чувството за бездомност. С течение на времето той дори свикна с факта, че европейският полицейски апарат е колос на глинени крака, чиято работа е възпрепятствана от огромен брой правни и политически бариери, които от време на време, когато се сблъскват с тях, изглеждаха все по-непреодолими. Изгоря ли? Е, може би. Като следовател през цялото време се бе сблъсквал с организирана престъпност, жестокост и смърт. Той бе вървял по следи, събирал доказателства и разпитвал хора на безброй различни езици, но често обвиненията биват отменени от политици, които не могат да постигнат споразумение в национален план.
От друга страна, като цяло, Хес имаше възможността да прави каквото иска. Такава огромна и тромава система дава възможност, да се измъкнеш от всичко, поне до пристигането на новия началник на отдела, Фрейман, млад бюрократ от бивша Източна Германия, за когото сътрудничеството на европейските органи беше светлината в прозореца и който веднага започна да подобрява ефективността и да изчиства развалините. Но дори дълъг уикенд на пустинен остров с Фрейман би изглеждал примамливо след първия му работен ден в Копенхаген. Денят започна сравнително поносимо. Той избегна срещата със стари познати от отдела, тъй като бе изпратен на мисия още рано сутринта. Партньорът му се оказа по-готин от повечето колеги и очевидно не беше толкова заинтересована от участието му в разследването, което беше в негова полза. Но случаят с убийството в къщичката, който изглеждаше лесно разрешим, бе неочаквано усложнен от откритите пръстови отпечатъци и преди още да се усети, той стоеше в къща, където мъката се бе прилепила към стените като гъст катран, което винаги го караше да иска да избяга далеч.
След посещението в къщата на Хартунг се наложи да подиша свеж въздух. Нещо го притесняваше, и не беше само нещастието, което е сполетя семейството им. Някакъв детайл. Нещо, което все още не можеше да осъзнае или може би вече беше забелязал, но е породило куп въпроси, които Хес инстинктивно се опитваше да прогони, за да не изпитва нужда да направи нещо.
На връщане той направи голяма обиколка, обикаляйки наводнените от дъжда улици на града, които му бяха станали почти напълно непознати. Навсякъде се издигаха нови сгради от стъкло и стомана, изкопани улици и площади и се виждаше, че градът се променя. Обичайна европейска столица по принцип; но все още беше по-малка и по-безопасна от повечето столици на юг. Щастливи родители с децата си бяха намерили убежище от дъжда при атракциите в Тиволи[10], но купищата опадали листа под кестените, растящи около езерата, го върнаха мислено при Лора Киер. Лъскавата картина на тиха и спокойна приказна страна започна да се пропуква и в близост до моста на кралица Луиз, спомените от миналото му започнаха да се материализират, като малки, закачливи призраци, отказващи да изчезнат, докато не пристигна във Външен Нуребро.
Хес отлично знае, че може и да не приеме тази история присърце. Той не носи никаква отговорност. Лудите хора са навсякъде и родителите губят децата си всеки ден, точно както децата губят родителите си. Той беше гледал подобни истории толкова пъти в различни градове и страни, с толкова много различни лица, че дори не искаше да ги помни. След няколко дни по всяка вероятност ще получи положително съобщение от Хага, така че, няма значение какво е преживял днес. Той ще се качи на самолет, влак или кола — и ще отиде да изпълни следващата си задача. Междувременно, сега просто трябва да убие времето.
10
«Тиволи» — световноизвестен развлекателен парк в самия център на Копенхаген. Съществува от 1843 г.