Хес внезапно осъзна, че седи изтощен, вперил очи в мръсната стена. И докато чувството за тревога отново не го е завладяло, той става, хвърля картонена кутия с останалата юфка в кошчето и отива до вратата.
Глава 23
Гласът на Боб Строителя[11] изпълва хола на Неру Амди, където най-малкото му дете изглежда особено погълнато от екрана. Неру е зает с приготвянето на агнешко със спанак за жена му и четирите деца, когато на вратата се чука. Съпругата му крещи, че говори по телефона с братовчед си, така че Неру трябва да отвори. Раздразнен, с престилка, все още около кръста, той отваря вратата.
На прага стои белият мъж от апартамент 37С, който беше видял по-рано през деня.
— Кажете.
— Извинявам се за безпокойството, но бих искал да боядисам стените в апартамента си.
— Да боядисвате? Точно сега?
— Да, точно така. Администраторът каза, че вие сте домоуправител на сградата и знаете къде са боите и четките.
Неру забелязва, че мъжът има очи с различен цвят: едното е зелено, а другото — синьо.
— Но, не можете да започнете да боядисвате в момента. Изисква се съгласието на собственика, а той е далеч.
— Да, аз съм собственикът.
— Вие ли сте собственикът?
— Може ли, просто да ми дадете ключа? Най-вероятно, боите и четките са в мазето, нали?
— Да, да, но вече е късно… И не можете да боядисвате без лампи. Имате ли?
— Нямам лампи, но в момента имам време, — отговаря нетърпеливо мъжът. — Ще остана в Копенхаген само няколко дни и бих искал да приведа апартамента в ред, защото ще го пусна за продажба. Така че, ако това не ви притеснява твърде много… можете ли да ми дадете ключа?
— Не мога да дам ключа за мазето. Изчакайте долу в коридора, след малко идвам.
Човекът кима и си тръгва. Съпругата на Амди сваля мобилния телефон от ухото си и дълго време гледа, докато Неру търси ключа. И си мисли: кой нормален бял човек доброволно би искал да си купи къща в парк Один, да не говорим да живее тук? Не, с този тип очевидно трябва да внимават…
Валякът се движи нагоре-надолу по стената, разпръсквайки капки боя върху покрития с картон под. Докато Неру влиза през вратата с друг съд боя, мъжът търкаля ролката в тавата, преди да продължи със задачата си, а потта се стича по лицето му.
— Имаше още една тенекия, но нямам време, така че ще трябва да проверите дали са от един и същ цвят.
— Няма значение, просто трябва да е бял.
— Има значение. Трябва да са с един и същ код. Неру премества мъжкото яке, за да направи място за кутията, за да може да провери кода. Когато прави това, той забеляза кобура с пистолета и замръзна.
— Всичко е наред. Аз съм полицай.
— Да, разбирам, — казва Неру и спомняйки си погледа на жена си, той се отдръпва на половин стъпка към вратата.
С върховете на пръстите си, вече изцапани с бяла боя, човек изважда полицейската си значка от джоба:
— Съвсем сериозно. Такъв съм.
Виждайки значката, Неру се успокоява малко и високият мъж отново започва да търка ролката нагоре и надолу по стената.
— Вие цивилен агент ли сте? Използвате апартамента за наблюдение?
Районът в парка Один често е спряган, като едно голямо гнездо за криминални елементи и място, където се крият ислямски терористи, така че Неру попита с основателна причина.
— Не, това е просто мой собствен апартамент. Няма нищо общо с наблюдение. Но работя в чужбина, така че мисля да го продам. Моля, като тръгвате, не затваряйте вратата, за да влезе повече въздух.
Отговорът обезоръжава Неру. Той все още е изненадан от човека, който е имал идеята да купи жилище в Один парк. Но фактът, че мъжът иска той да си тръгне, леко го успокоява. Неру хвърля поглед към него и едва се въздържа да не каже нещо. Негодника въртеше валяка с всички сили. Като че, от това зависи живота му.
— Натискате твърде силно. Може ли да видя ролката…
— Оставете. Всичко е наред.
— Да, но не виждаш нищо без лампа.
— Всичко е перфектно.
— Спрете, ви казвам. Ако не позволите да ви помогна, по-късно ще съжалявате за това, което сте направили.
— Няма да съжалявам, давам ви дума.
Неру хваща дръжката и оглежда ролката, но Хес не я пуска от ръцете си.