— Е, така си и мислех. Ролката трябва да бъде сменена. Сега ще оправя всичко.
— Недейте. Всичко е перфектно.
— Нищо не е перфектно. Аз съм стар бояджия. Професионалната ми гордост ме задължава.
— Слушайте, просто искам да боядисам…
— Професията го изисква. Ако можете, тогава го направете. Извинявам се, но не можах да се въздържа.
Мъжът най-накрая пуска дръжката и гледа объркано пред себе си, сякаш Неру е лишил живота му от всякакъв смисъл. Домоуправителят напуска бързо, вземайки ролката със себе си, опасявайки се, че хазяинът ще промени решението си.
Връщайки се в стаята си, Неру бързо намира чифт бояджийски четки и нов валяк в една кофа в шкаф в края на коридора. Съпругата му седи на масата с децата и не може да разбере съпруга си. Не може ли този тип от 37С да изчака с ремонта, докато не вечерят?
— Той лъже, глупак нещастен. Най-вероятно общината му е осигурила жилището в комплекса.
На Неру вече му беше писнало да й обяснява: ако той вече беше започнал да боядисва, всичко трябва да се направи както трябва. С инструменти под мишница той затваря вратата на апартамента и е на път да вдигне дръжката на валяка от вестника на килима до вратата, където я е оставил, когато изведнъж вижда наемателя от 37С долу. Бързо минава покрай баскетболното игрище и изчезва извън комплекса.
Неру е объркан, и тогава му хрумва мисълта, че хората просто са спрели да се уважават един друг и съпругата му може да е прав по отношение на глупака и общината. Идеята на наемателя да продаде апартамент му се струва блестяща.
Глава 24
За нейна изненада, Тулин започна да се наслаждава на вечерята. Себастиан принадлежеше към уважавано, проспериращо семейство адвокати, от които баща му е внушителният патриарх. Преди близо десет години бе назначен за регионален съдия, а сега Себастиан и по-големият му брат ръководят фирмата — въпреки че това със сигурност не означава, че те са в пълно съгласие един с друг. Това стана ясно на вечерята.
Неудобните забележки на по-големия брат в духа на неолиберализма относно държавата и обществото, бяха критикувани от Себастиан рязко и остроумно, а снаха му саркастично отбеляза, че емоционалният живот на съпруга й официално бе погребан в момента, когато е получил лиценз да упражнява право. Бащата на семейството попита Тулин за работата й в отдел Убийства и похвали желанието й да се премести в NT-3 — отбелязвайки, че той определено има по-светло бъдеще, за разлика от отдела за разследване на престъпления срещу личността. Най-големият син, напротив, изрази надежда, че след около двадесет години няма да остане нито един отдел, защото дотогава всички полицейски институции ще бъдат приватизирани. Когато разговора се разгорещи, той изведнъж се заинтересува защо Тулин не се събира с брат му — нима, Себастиан не е достатъчно привлекателен за нея?
— Може би, не ви удовлетворява като мъж?
— Не, напълно ме удовлетворява. За мен е по-удобно да сме партньори за секс, вместо да погреба всички тия прекрасни изживявания в съвместен живот.
Чувайки отговора й, съпругата на по-големия брат избухна в смях дотолкова, че успя да напръска с червено вино бялата риза на съпруга си, който веднага започна да избърсва петната с кърпа.
— Хайде да пием за това! — Тулин предложи и вдигна чашата си, преди всички останали да последват нейния пример. Себастиан й се усмихна, а майка му й стисна ръката.
— Във всеки случай, сме доволни да разберем, че Себастиан е щастлив да ви срещне.
— Майко, спри!
— И какво, казах нещо нередно ли?
Очите й бяха точно като тези на малкия й син. Те съдържаха същата топла, леко тъмна светлина, която Ная забеляза преди малко повече от четири месеца, когато седеше в съдебната зала, за да наблюдава как дежурният съдия разглежда делото, което разследваше. Като служебен адвокат, Себастиан защитаваше своя клиент, сомалиец, без да проявява никакви емоции, но от друга страна, с такова чувство за реалност, че убеди клиента да се признае за виновен за лошо отношение към съпругата си. След делото той заговори Ная на улицата и въпреки че тя отказа предложената й среща, Себастиан й направи приятно впечатление. И някак в началото на юни, в края на един работен ден, Тулин без никакво предупреждение пристигна в адвокатската му кантора в Амалиегад и, когато останаха сами, свали панталоните му. Тя не смяташе, че връзката им може да се превърне в нещо повече, но за сексуална връзка Себастиан беше невероятно добър и самият той разбра, че тя не е от онези, които търсят партньор за разходки по Лангелини. Сега, когато седи и се смее на масата, заедно с неговите някак ексцентрични роднини, тази част за съвместно съжителство не изглеждаше в очите й толкова плашещо, както обикновено…