Разговорът бе прекъснат от силен звук на мобилен телефон. Тулин е принудена да вдигне и да отговори:
— Здравейте?
— Хес е. Къде е хлапето сега?
Тулин влиза в коридора, за да не води разговора пред всички.
— Кое дете?
— Момчето от Хусум. Необходимо е да го попитам нещо и трябва да го направя в момента.
— Сега не можете да говорите с него. Той беше прегледан от лекар и установи, че момчето е в шок, така че в момента е в спешното отделение.
— В коя болница?
— Защо ви трябва?
— Няма значение. Сам ще разбера.
— Защо…
Хес прекъсна разговора. Ная замръзва с телефон в ръка. Разговорът на масата продължава, но тя вече не слуша гласовете. Когато Себастиан се появява в коридора и пита какво се е случило, Тулин вече е облякла палтото си, и тръгна към вратата.
Глава 25
След като обиколи пустите и много слабо осветени коридори на Детския психиатричен център на болницата „Глоструп“, тя отиде в предната част на медицинския пункт и видя Хес да разговаря с възрастна медицинска сестра в кабинета, разположен отзад, откъдето силните им гласове се чуваха през стъклената врата. Няколко тийнейджъри спират, чудейки се какво се случва там. Тулин се промъква покрай тях, почуква на вратата и, без да чака разрешение, я отваря.
— Ела тук.
Хес неохотно тръгва след нея, а сестрата го наблюдава с недоволен поглед.
— Трябва да говоря с хлапето, но някой е обещал, че повече няма да го притесняват.
— Аз обещах. — Тулин отбелязва, че ръцете и пръстите на Хес са покрити с бяла боя. — Момчето вече беше разпитвано веднъж днес. И ако не ми кажете за какво ще говорите с него, няма да стане.
— Да, само няколко въпроса… Ако можете да убедите сестрата, обещавам да се обадя утре в отдела и да разкажа.
— Първо обяснете какво ще го попитате.
Глава 26
Сградата на Психиатричния център за деца и юноши като цяло изглеждаше като тази за възрастни, само че имаше кътове с играчки и книги. Въпреки това, нямаше голяма разлика, защото дори и тук интериора навяваше меланхолията и тъга, но Тулин беше убедена от собствен опит, че има много по-лоши места от това за тия деца.
Сестрата най-накрая излиза от стаята на момчето и, без да поглежда Хес, се обръща директно към Ная:
— Казах, че ще останете с него само пет минути. Вярно, той не говори много, но от момента на пристигането си мълчи почти през цялото време и това е понятно. Разбрахме ли се?
— Да, благодаря, отлично.
— Ще следя за времето. — Сестрата сочи часовника си и хвърля гневен поглед към Хес, която вече е хванал дръжката на вратата.
Магнус Киер не вдига поглед, когато влизат в стаята. Той лежи, покрит с чаршаф на леглото, с вдигната на възглавницата глава и държи в скута си лаптоп с болнично лого на гърба. Стаята е самостоятелна. Завесите са спуснати, единствената лампа свети — тази на нощното шкафче, но лицето на момчето е осветено от компютърния екран.
— Здравей, Магнус. За съжаление ще ти отвлечем вниманието за момент. Казвам се Марк а това… Хес хвърля кратък поглед към Тулин, опитвайки се да свикне с идеята, че тя също има име. — Ная.
Момчето не отговаря на поздрава и той се приближава до него.
— С какво се занимаваш? Може ли да го погледна?
Той сяда на стола близо до леглото. Тулин остава на мястото си. Нещо й подсказва, че е по-добре да бъдете на разстояние от двамата. Нещо, което не може да изрази с думи и въпреки това чувства, че е правилно.
— Магнус, искам да те попитам нещо. Ако позволиш. Може ли, Магнус?
Хес поглежда момчето, но то не отговаря на въпроса му и Тулин вече решава, че си губят времето. Магнус е изцяло фокусиран върху екрана и клавиатурата, където пръстите му се движат бързо. Сякаш е създал балон около себе си и Хес можеше да го попита до утре сутринта, но няма да получи отговор.
— На какво играеш? Как върви играта?
Момчето все още мълчи, но Тулин лесно разпознава на монитора „League of Legends“, която бе виждала на компютърния екран на дъщеря си.
— Това е компютърна игра. Трябва да…
Хес вдига ръка, сигнализирайки на Тулин, че тя е по-добре да млъкне, и той продължава внимателно да наднича в екрана.
— Играеш на Summoner’s Rift.
Тази карта ми харесва най-много. Твоят герой Лучиан Чистителя ли е?
Момчето не отговаря и Хес сочи един от героите в долната част на екрана: