— Ако е Лучиан, скоро ще имаш ъпгрейд.
— Да, имам. Очаквам следващото ниво.
Момчето говори с равнодушен, монотонен глас, но Хес не се притеснява и той отново показва на екрана:
— Внимавай, слугите ще се появят сега. Nexus ще падне, ако не направиш нещо. Кликни върху магията и няма да загубиш.
— Няма да загубя. Вече кликнах там.
Тулин се опитва да не показва колко е изненадана. Колегите, с които общуваше в отдела, се ориентираха в компютърните игри, колкото и в кантонския диалект, но това очевидно не важеше за Хес. Тя интуитивно усети, че това бе най-добрият разговор за Магнус днес. И й идва на ум, че същото може да се каже и за мъж, седнал на стола до момчето и, съдейки по външния му вид, действително е увлечен от играта.
— Играеш страхотно. Когато приключиш, ще ти дам друга мисия. Не съвсем като в League of Legends. Но ще ти трябват всички умения.
Магнус веднага изключва лаптопа, и зачака Хес да му даде указания, но без да го гледа в очите. Той изважда три снимки от вътрешния си джоб и ги сваля надолу, обърнати с гръб пред погледа на момчето. Тулин го гледа учудено и се приближава до тях:
— Не сме се разбрали така. Не казахте нищо за снимките.
Хес обаче не отговори и не откъсва поглед от момчето.
— Магнус, сега ще обърна снимките една по една. Ще имаш десет секунди да разгледаш всяка от тях и да ми кажеш дали има нещо там, което не е както трябва. Какво не трябва да има там. Нещо странно, непознато за теб. Е, нещо като троянски кон, пропълзял в компютъра ти. Става ли?
Деветгодишното момче кимва, без да сваля очи от снимките, обърнати с гръб. Хес обръща първата снимка. Тя изобразява част от кухнята на Седервенгет, а именно кухненски рафтове с подправки и хапчета за стрес на момчето. Явно е направена от Генц и от криминалистите на отдела. Стана й ясно, че най-вероятно Хес е успял да отскочи до управлението, по пътя до тук, и да вземе снимките. И това обстоятелство кара Тулин да стане по-предпазлива.
Магнус я огледа внимателно, сякаш анализира изображението, и накрая поклати глава. Хес се усмихва одобрително и прелиства следващата снимка. Другата снимка, изобразяваше ъгъл на хола, където няколко дамски списания и сгънат килим лежат на дивана. Зад него на перваза е цифров екран със замръзнала снимка на самия Магнус. Момчето механично повтаря процеса и отново клати глава. Хес прелиства последната снимка с част от къщичката на детската площадка. Сърцето на Тулин тече и тя бърза да се увери, че тялото на Лора Киер не е на снимката. Картината е направена от такава перспектива, че се виждат на преден план люлеещите се от вятъра дървета, но буквално секунда по-късно пръстът на момчето се спира на малкото кестеново човече под гредата на къщичката в горния десен ъгъл на снимката. Ная поглежда пръста на Магнус и в тишината, която настъпва, усеща как стомахът й се обръща. Но Хес нарушава мълчанието:
— Сигурен ли си? Никога не си го виждал, така ли?
Магнус Киер отново клати глава.
— Бях на площадката с майка ми вчера, преди вечеря. Не съм виждал никога това кестеново човече.
— Добре. Ти си умно момче. Не знаещ ли кой може да го е закачил?
— Не. Мисията приключи ли?
Хес го погледна и се изправя:
— Да, благодаря ти. Наистина ни помогна много, Магнус.
— А мама няма ли да се върне?
Хес не намира веднага отговора. Момчето все още не гледа към тях и въпросът виси във въздуха твърде дълго. Но най-накрая полицаят взима ръката на Магнус, легнала на завивката и го поглежда сериозно:
— Не, няма да се върне. Майка ти сега е на друго място.
— На небето?
— Да, сега тя е на небето. На по-добро място.
— Ще дойдете ли пак, да играете с мен?
— Разбира се. Ще мина по някое време.
Момчето отваря компютъра и Хес трябва да дръпне ръката си.
Глава 27
Хес пуши с гръб към изхода, а вятърът разсейва дима от цигарата му сред сградата и дърветата. Пред него се намира осветен паркинг, заобиколен от високи черни дървета, чиито разклонени корени едва не пробиват асфалта, покриващ ги. Тулин вижда как линейката пресича паркинга и когато стъклените врати се отворят автоматично, влиза в подземния гараж.
След разговор с Магнус Ная, трябваше да уреди нещата с медицинската сестра и да се увери, че момчето ще получи най-добрата възможна грижа. В разговор със сестрата тя изгуби от поглед Хес и сега, напускайки паркинга, се почувства радостна, че той я е чакал.
— Какво ще стане с него сега?
Интимността в тон му й се стори някак неподходящ, защото го познаваха по-малко от един ден, но въпреки това тя нито за миг не се усъмни, че той искрено се тревожи за съдбата на момчето.