— Почукал си на врата или прозореца, а тя ти е отворила, защото не е искала да събудиш детето. Опитали сте да разговаряте с нея, да напомните за пръстена на ръката й…
— Но нямаше нищо подобно…
— … за пръстена, който си й дал, но тя е останала студена и безразлична. Вие я примамвате в градината, но тя непрекъснато ви повтаря, да вървите по дяволите. Че всичко е свършено между вас. Че нямате никакви права. Че няма да може да виждате момчето, защото вече не сте заедно и в крайна сметка…
— Нищо подобно нямаше, казвам ви!
Тулин усеща погледа на адвокат, изгарящ от нетърпение, но не откъсва поглед от Ходж, който отново извива ръце и върти пръстена си.
— Не, не, така няма да стигнем до нищо. Клиентът ми е загубил годеницата си и трябва да се вземат предвид интересите на момчето, така че ми се струва напълно несправедливо да го подлагаме на по-нататъшно задържане. Клиентът ми иска да се върне у дома възможно най-скоро, за да може да се грижи за момчето, когато го изпишат от…
— Ние просто искаме да се приберем, по дяволите! Колко време ще останете в нашата къща? Трябва най-накрая да ни оставите на мира!
Нещо в този нервен срив на Ходж изглеждаше странно. Този четиридесетгодишен ИТ специалист не е първият, който изразява недоволството си от факта, че полицията все още продължава следствени действия в къщата му и не пуска никого там. Въпреки че, според логиката на нещата, смята Тулин, Ходж трябва да бъде заинтересован да се гарантира, че полицията ще се погрижи за безопасността на следите, оставени там. От друга страна, експертите изследвали къщата навсякъде, толкова много пъти, че отдавна щяха да разкрият какво би се опитал да скрие Ходж. И тя трябва да се примири с идеята, че всъщност го е грижа само за благополучието на момчето.
— Моят клиент, разбира се, е съгласен с необходимостта от по-нататъшни следствени действия. Но може ли да бъде освободен?
Ханс Хенрик Ходж отправи напрегнат поглед към Тулин. Тя разбира, че ще трябва да го пусне и след това да информира Ниландер за случилото се. И да съобщи също, че в случай на убийството на Лора Киер, разследването тъпче на едно място. Ниландер, без съмнение, ще избухне и ще поиска тя да се постарае, да не губи повече време и да отвлича вниманието на служителите от изпълнението на наистина неотложни задачи. И освен това, ще попита къде е този шибан Хес. По уважителна причина, Ная няма да може да отговори на този въпрос. От вторник вечерта, когато се разделиха пред болницата в Глоструп, той не беше помогнал ни най-малко за разследването и действително идваше и си отиваше, когато си пожелае. Миналия уикенд се обади по телефона, за да разбере как вървят нещата от някакъв, както тя разбра, „Направи си сам“, когато някой до него говореше за кодове на бои.
След разговора тя остана с впечатление, че той просто се беше обадил, за да създаде впечатление, че все още е в случая. Тя, разбира се, не смята да разкаже на Ниландер за това, защото отлично разбира, че отсъствието на Хес от работа ще му причини не по-малко раздразнение от неуспешното задържане на Ханс Хенрик Ходж. Нито един не й даде допълнителни точки, но в края на разговора тя щеше да напомни на събеседника си препоръката за SC-3, за която въпреки уговорката не намери време да говори през миналия петък.
— Вашият клиент може да бъде освободен, но къщата ще бъде запечатана до края на разследването и той засега ще трябва да живее някъде другаде.
Адвокатът кима с доволен поглед, закопчава чантата си с документи и става. На Тулин й се стори, че Ходж иска да възрази, но погледа на адвокатката го принуждава да мълчи.
Глава 29
Около паркинга пред главния вход на отдела по криминалистика, където Хес пристига, високи брези се люлеят, заплашвайки да паднат под натиска на вятъра. Приближавайки се до дежурния служител на приземния етаж, той, без да чака въпроси, му показва своята полицейска значка и обясни, че има среща с един от служителите. Скоро Генц, облечен в бяла роба, се приближава към тях и поглежда изненадано Хес.
— Искам да проведа експеримент и имам нужда от помощ. Няма да отнеме много време, но ще ми трябва донякъде стерилна стая и експерт, който може да се справи с микроскоп.
— Повечето от нас могат. За какво точно става въпрос?
— Първо, бих искал да попитам дали мога да ви се доверя. Има голяма вероятност всичко това да е глупост и да не си струва времето, но не мога да поемам риска и искам само двамата да знаем за това.
Генц, все още е скептично настроен към Хес, и лицето му се разтяга в усмивка:
— Ако намеквате за това, което ви казах миналия път, тогава мисля разбрахте, че бях принуден да съм предпазлив.