— Е, сега и аз трябва да внимавам.
— Вие сериозно ли?
— Да, напълно.
Генц погледна малко встрани и си спомни каква купчина документи го очаква на бюрото му.
— Е, ако това е свързано с нашата работа и не надхвърля закона…
— Според мен всички условия са изпълнени. Освен ако не сте вегетарианец. Къде отиваме?
Отваря се последната от автоматичните порти, разположени в приземния етаж на сградата, и Хес вкарва служебната кола вътре. Генц натиска отново бутона и портата се затваря. Размерът на помещението е като на работилница. Това е една от лабораториите на отдела, в която се извършва проверка на превозните средства и въпреки че изобщо не е необходимо да се оглежда автомобилът, тя е доста подходяща за Хес. Тук на тавана имаше мощни неонови лампи и подова решетка.
— Моля, помогнете ми. Хес отваря багажника и Генц извиква изненадано, когато вижда на дъното му мъртва бледа маса, увита в прозрачен чаршаф за еднократна употреба.
— Какво е?
— Прасе. На около три месеца. Купих го на пазара за месо. Преди час висеше там на кука в хладилника. Нека го преместим на масата.
Хес хваща трупа за задните крака, а Генц, след кратко колебание, отпред. Заедно пренасят прасето върху метална маса, до стената. Коремът на прасето е отворен, всички вътрешности са отстранени и безжизнените очи се взират в стената.
— Нищо не разбирам. Какво общо има всичко това с нашата работа? Шегувате ли се? Повярвайте ми, нямам време за забавление.
— Не се шегувам. Прасето тежи четиридесет и пет килограма, тоест толкова, колкото дете в пред-юношеска възраст. То има глава и четири крайника, и въпреки че хрущялите, мускулите и костите донякъде се различават от човешките, все пак става за основа на сравнение при изследването на оръжието за убийство. Но първо, прасето трябва да бъде разчленено.
— Разчленено? — Генц гледа недоверчиво към Хес, който, връщайки се в колата, изважда преписка от делото и някакъв продълговата вещ в платнен пакет от задната седалка. Слагайки папката под мишницата си, той отваря пакета и вади от него мачете, дълго почти метър.
Ето какво трябва да проучим, когато приключим с прасето. Мачетето повече или по-малко съответства на това, открито в затворника от Хартунг, и бих искал да разчленя прасето по същия начин, както го е направил той, съдейки по показанията му. Ще взема престилка, може ли?
Хес поставя оръжието и досието на стоманената маса, до която стои Генц, и слага една от престилките, окачени на закачалката. Генц гледа от папката към Хес и обратно.
— Но защо? Не мисля, че това може да е от значение за този случай. Тулин казва, че…
— И наистина не е. Ако някой влезе, ние транжираме прасе за коледната вечеря. Ще го направиш ли или аз да започна?
Ако някой му беше казал преди няколко дни, че ще трябва да разчленява прасе, нямаше да повярва, но се случи нещо, което го накара да разгледа разследването на убийството на Лора Киер от друг ъгъл. И това нямаше нищо общо с тревожността, която изпитва след разговора си с Магнус в болницата в Глоструп. Ако кестеновото човече с пръстови отпечатъци на Кристин Хартунг беше оставено на местопрестъплението, грубо казано, едновременно с убийството, може, разбира се, да се сметне за случайност. Но вече седнал във влака на път за вкъщи от Глоструп, Хес се опита да преосмисли целия ход на разследването. По принцип той не се съмняваше, че преди почти една година дъщерята на Хартунг е убита и тялото й е разчленено, както му каза Тулин. Да, работата в датската полиция не е най-лесното нещо в света, той го знаеше от собствен опит, но съдейки по това колко щателно служителите на отдел Убийства разследват престъпленията и взимайки предвид високия процент на разкриваемост, отделът може да се счита за един от най-добрите в цяла Европа. Човешкият живот все още означава нещо в тази страна — и особено що се отнася до живота на дете и още повече за живота на дъщерята на известен парламентарист. А фактът, че Кристин Хартунг беше дъщеря на министър, ясно предполагаше мащабно разследване, включващо множество денонощни следователи, криминалисти, оперативни работници и дори служители на контраразузнаването. Престъплението срещу момичето, очевидно, се разглежда като атака срещу демокрацията и, разбира се, именно във връзка с това беше дадена командата „Всички на линия!“. Като цяло Хес се довери на резултатите от разследването. До деня, когато беше в парк Один, единственият въпрос, който остана без отговор, беше дали кестеновия човек случайно се е появил на местопрестъплението или е бил оставен по някаква причина. И все пак вътрешното му чувството на тревога го притесняваше.