След няколко дни разследването стигна до логично заключение: появи се подозрение към гаджето на убитата, Ханс Хенрик Ходж, с което самият Хес се примири. Посоката на разследването беше определена от Тулин и тя действаше енергично и бързо, но в същото време ясно личеше, че се стреми да напусне отдела и да придвижи нагоре кариерата си. Освен това тя се държеше доста сдържано с Хес, въпреки че, от друга страна, участието му в процеса, освен спонтанния и иницииран от него разговор с Магнус, беше много ограничено, включително и защото самият той повече от веднъж се възползва от възможността да остане в сянка. Хес се занимаваше главно със съставянето на доклада с Франсоа за неговия началник в Европол. Много пъти редактираните документи бяха изпращани по предназначение и в очакване на решението на германския си началник, Хес продължи да подрежда апартамента.
Надявайки се на бързо завръщане в Европол, той дори се свърза с брокер. По-скоро с няколко. Първите трима брокери, на които той се обади, дори не искаха да впишат имуществото му в техните картотеки. Четвъртият се съгласи, но предупреди предварително, че периодът на изчакване може да се забави, защото районът, където се намираше жилището на Хес е прословут. — „Освен ако не се намери някакво ислямско или просто нещастно създание“, добави брокерът. Нервният домоуправител, разбира се, се намеси в хода на ремонта и Хес трябваше да чуе доста глупости от малкия пакистански кълвач, докато работеше с бояджийската четка, но въпреки всичко работата напредваше.
Все пак нещо се бе случило снощи. Първо му се обадиха от Хага и секретаря със студен глас уведоми на английски, че Фрейман иска да разговаря с него по телефона в петнайсет часа на следващия ден. Перспективата за пряка комуникация с шефа насърчи Хес. И му даде допълнителна сила, достатъчна да се заеме с боядисването на тавана, което всъщност възнамеряваше да отложи до по-добри времена. За негово нещастие боята пръскаше навсякъде, и картонените листове не бяха достатъчни, поради което домоуправителя на сградата му донесе цяла купчина стари вестници от мазето и ги разпръсна на пода, за да не го изцапа. И точно тогава, когато Хес завърши боядисването на тавана в кухнята, той погледна надолу от стълбата — и срещна погледа на Кристина Хартунг, която го гледаше от страницата на вестника.
Изкушението беше твърде голямо и Хес веднага вдигна страницата със снимка на момичето от пода с изцапаните с боя ръце. "Къде е Кристин?" — се питаше в заглавието. Скоро той потърси продължението на статията и го намери сред вестниците, разпръснати на пода на тоалетната. Авторът на така нареченото есе, датирано от 10 декември миналата година, обобщава резултатите от неуспешното търсене на тялото на Кристин Хартунг по онова време. Действителното разследване на престъплението беше прекратено, но авторът бе намерил добър повод, за да мистифицира смъртта на Кристин Хартунг.
Месец преди разпита на престъпникът Линус Бекер, той се признава за виновен, че е изнасилил и убил Кристин, а след това разчленил тялото й, но останките така и не били намерени. Есето беше придружено от много впечатляващи черно-бели фотографии на екип от търсачи, които претърсваха гората. Освен това в полицията бяха направени изявления от няколко анонимни източници, в които се посочва, че лисици, язовци и други животни могат да изровят останките, и поради това да е невъзможно да бъдат намерени. Обаче, шефът на отдел Убийства Ниландер, се изразява по-оптимистично, въпреки че също намеква, че метеорологичните условия могат да попречат на издирването. Журналистът го попита дали е възможно признанието на Линус Бекер да е невярно, тъй като те не са имали късмет с издирването, но Ниландер е отхвърлил идеята. Според него, освен признанието на Бекер, има надеждни доказателства за убийство и разчленяване; обаче Ниландер не е влязъл в подробности в интервюто.
Хес се опита да продължи с боядисването, но в крайна сметка реши да се отбие в офиса: първо, да вземе фирмената кола, с която на следващия ден щеше да транспортира машината за циклене на под Silvan, която бе купил от магазина за строителни материали и второ, за да намерите спокойствие.
Сградата беше пуста — в края на краищата беше неделя вечер, а малката стрелка на часовник приближаваше десет, но той имаше късмета да намери на работното място последния служител на административния отдел, който все още не беше напуснал работа. Хес обясни, че трябва да разгледа материалите по случая с Лора Киер и той му помогна да влезе в базата данни на компютър в кабинета си в самия край на коридора. Но щом помощникът на Хес изчезна, той веднага намери в базата данни делото на Кристин Хартунг.